Ревю на модели

Horch 108 Kfz.70 with 20 mm Flak 30 MAC Distribution в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Описание:

За първи път попадам на модел на MAC Distribution.

Реших, че ще е по-добре моделът да е по-разчупен - в смисъл където позволява да е с отворени врати и капаци. За целта прорязах вратите. Операцията е много прецизна поради чупливата пластмаса и самите размери на модела. Продължих работата, като залепих и преградата зад седалките. След което се заех с детайлизацията на ходовата част. МАС са я направили добре, но на снимките се виждат едни щанги, които не е зле да се монтират. Същото важи и за кардана - не може половината да е отлят, а другата половина - от отделен детайл. Замених всичко с подходяща стоманена тел. Дисковете за предните колелета ги направих извити под ъгъл като за завой. Когато премерих на сухо как пасват самите колела, реших, че дисковете са прекалено дебели и ги изтъних с около 1,5 мм. Сега за страничните капаци... Предполагам, че вътре има някакъв ЗИП, но така и не намерих достатъчно информация. Нито дори как се отварят. Тук реших да импровизирам. След това се занимах сериозно със задният капак. Реших да не го оставям отворен, но нишата за дръжката ме изпоти. Китвах и шлайфах в местата на слепване. Следващ етап - Flak 30. МАС са допуснали една слабост - не са показали как се изработва ремаркето и трябваше да я карам по усет ... Изработих от подходящ меден проводник ръкохватките, мханиката в предната част, окачвачите върху калниците... Наличните снимки показаха наличието на лентови ресори, които изработих от тънки парчета пластмаса. Малко преди това експериментирах и изработих от парчета леяк кутия за пълнителите на оръдието. Започнах с монтаж на отделението на дясната седалка. Всичко пасва идеално. Личи си, че фотоецът е разработван специално за този модел. Заех се с дясната врата, защото тя ще е затворена и няма начин да я потроша. Сглобяването от две части е ювелирно и много добро от инженерна гледна точка. При напасването се получава и характерната ниша за ръкохватката от външна страна, която на всичко отгоре е с ефирен ръб. От вътрешна страна рамката си е точно както на реалната машина и нишата е вдлъбната навътре. Малко се озорих с чантата, която е на вратата, понеже широчината и е около милиметър, а трябва да се сгъне внимателно. Тук си проличава, че дебелината на медната пластина е била подбрана изключително подходящо. Прегъването е без проблеми по предвидената за това линия. В новият фотоецван комплект има 3 детайла за оръдието - ограничителите отстрани на цевта и гребена под оръдието. За целта тряблва да се отстранят фабричните. Става лесно и бързо с остър инструмент и достатъчно прецизност. Залепването е с цианоакрилатно лепило. По-нататък следва събирането както е по инструкцията на МАС. Без проблеми или трудности. Замених детайла, който свързва цевта с мерника, защото ми се видя дебел и го изработих от медна тел. Успях да загубя и единият педал за оръдието, но го намерих сравнително бързо. Със свредло 0,5 мм разпробих основата на оръдието за да може да се върти в хоризонтална плоскост. Сега е подвижно във всички посоки.

Ах, да... Забравих да добавя (но на снимките се вижда), че разпробих двата въртока - на всеки по 4 отвора 0,3 мм. Най-изтънченото удоволствие са стойките за фаровете... умалени 72 пъти!!! Абсолютна разкошотия... Имах някакви съмнения дали проектанта на детайлния сет е бил с ума си, но те се разсеяха след като идеята му получи практическа реализация... Не знам дали изобщо някой си е представял, че машинката може да има такива детайлни стойки в този мащаб... но дет се вика - дръжте се неверницииии.

Следваща стъпка - габарити за ремаркето. Технологията - домашна. Продукти - гръб от папка, свещ, клечка за зъби. Клечката се изтъпява и забива на здрава основа. Нагрявяме парчето полистирол от папка и когато омекне го нанизваме на клечката за зъби, като внимаваме да не се пробие. Когато полистирола изстине отрязваме върхът му с остър скалпел. Е, вече си имаме чашка за габарити в 1/72.

След три седмици проби и грешки, мисля че засега успях да придам реалистично запрашаване. Този път машината няма да е омърляна, а по-скоро леко запрашена. Първо прекарах със съвсем лек слой патинатор RUST. Колкото съвсем лекичко да пречупи цвета на долната част на машината. После започнах със запрашаването. Първото ми пръскане беше с патинатор MUD на AGAMA. След лакирането обаче се оказа, че съм бил крайно пестелив. Наложи се повторно, че и трето пръскане с MUD. На сивият цвят почти не си личеше, особено пък на снимка. Затова пък задният номер се скри ефектно. Целта ми обаче беше не джиткане из тъмна кал, а по-скоро градско запрашаване. За финал забърках патинатор DUST на AGAMA, който е една идея по-светъл от MUD, добавих и съвсем мъничко Light Dust на CMK. Минах го три пъти, като всеки път излъсквах гумите с памучен тампон и вода. Накрая му ръснах един облак мат лак.

Огромно благодаря на търпението на моят Учител Milowitz, който дистанционно даваше насоки за този етап на работа.

И нали моделче без поставка не е атрактивно, реших да се опитам да направя бетонна повърхност. Идеята е цялата композиция да е на някакво летище или бетониран двор. И тъй като бетонът има много характерна текстура, проблемът беше как и от какво. Опитах различни отливки от гипс, теракол, фугин и перлфикс. Най-добре - като съотношение на здравина и минимална дебелина се получи от перлфикс. Там и текстурата стана като желаната. После беше лесно - очертаване на плочите с молив, после с метална чертилка внимателно се минават веднъж, а накрая с фина четка се запълват с тъмно-сива боя. Пръсках с "бетон" от AGAMA, омацах с патинатор MUD и DUST от AGAMA и накрая с вода и разредени патинатори направих няколко петна.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 806

Видяно: 788

Видяно: 726

Видяно: 771

Видяно: 754

Видяно: 722

Публикувано от: simo на 2008-09-26
Видяно: 2363