Atago е един от четирите крайцера клас Такао, предназначени да заменят предишния клас Myoko. Тези кораби са бързи, мощни и тежко въоръжени с достатъчна огнева мощ да поразят всички кораби от това време. Клас Takao са били одобрени в японския бюджет за 1927 година, като част от Имперския японски флот, като многоцеливи кораби с дълъг диапазон на действие. Atago бе построен от морската корабостроителница Kure близо до Хирошима. И като корабите от своя клас е кръстен на планината Atago.

Военна история

В началото на Тихоокеанската война главнокомандващ на Atago е заместник адмирал (по-късно адмирал) Kondo Nabutake на 4 дивизия от японския флот, заедно със сестринските си кораби Maya, Chokai и Takao. И четирите кораба са прехвърлени в подкрепа на инвазията в Малайзия и Филипините.

От януари до март 1942 Atago е базиран в Палау и е участвал в операции по експлоатацията на нефтените полета в Източните Индия, като участва в многобройни бойни действия, включително и в битката при Ява.

След реконструкция през април 1942 на мястото на неговите 4,7 инчови (120 мм) са поставени нови двойни 127 мм зенитни картечници и се отправя за битката при Мидуей, от където се връща невредим.

Кампанията в Гуандаканал

На 7-ми август 1942 година Atago тръгва за остров Трук, от които той извършва множество операции за защита на Гуадалканал през декември. Atago участва и в боевете на Източните Соломонови оствори (24 август 1942), Битката за островите Санта Круз (26-27 октомври 1942) и във втората морска битка при Гуандаканал (15 ноември 1942). На 25-ти август 1942 по време на битката за Източните Соломонови острови, самолети от американския самолетоносач Wasp свалят и двата самолета Ейчи Е13А на Atago, които са на разузнавателна мисия и убиват и четиримата пилоти. По време на последната битка влиза в дуел с USS South Dakota (BB-57) и USS Washington (BB-56) Atago и Таkao удрят седемнадесет пъти South Dakota с 203 мм снаряди, пет 152 мм и един 120 мм удар. Киришима също удря South Dakota с един 355 мм снаряд, който се взривява в оръдейна кула номер 3.

Sauth Dakota е повреден, но не потъва. В началото на сражението и Atago и Такао изтрелват по 8 торпеда по Washington, но всичките пропускат. Atago е леко повреден и се връща в корабостроителницата Kure за ремонт на 17 декември 1942.

През януари 1943 Atago се връща в Трук за да продължи с мисията си за превеждане на японските сили на Соломоновите острови и евентуално да подкрепи евакуацията на Гуандаканал. Той остава в базата на Трук до юли 1943, след което се връща към Yokosuka за по нататъшно дооборудване и ремонт където са добавени 96 25 милиметрови зенитки.

По-късни битки.

От август до ноември 1943 Atago се връща в Трук да продължи своята мисия с японските сили на Соломоновите острови. В отговор на десанта на съюзническите сили на Бугенвил през 1-ви ноември 1943, Atago и няколко други японски крайцери са изпратени на Raboul за подготовка за атака. На 5-ти ноември 1943 по време на презареждане Atago е нападнат от 97 самолета на американските самолетоносачи USS Saratoga и USS Prinston. Бомбандиран е близо 3 часа и поема полувинчати щети от три 227 килограмови бомби, които убиват 22 члена на екипажа включително и капитана Накаока, който е ударен от шрапнел на мостика. На 15 ноември 1943 Atago е върнат в Yokosuka за ремонт и монтаж на допълнителни 25 милиметрови зенитни оръдия и радар тип 22 Go.

През януари 1944 г., Аtago е върнат на Трук. На 10 февруари 1944 е атакуван от подводницата USS Permit в нощна атака, но е пропуснат и от четирите торпеда. На 6-ти април 1944 отново е атакуван от друга американска подводница USS Dace. Отново неуспешно.

На 13-ти юни 1944 Atago участва в битката за Филипинско море, която е катастрофална за Имперския флот, но Atago отново остава невредим. На 22-юни 1944, Atago заедно с остатъците от флота отива на остров Окинава, където в последния ремонт са добавени четири тройни и 22 единични 25 мм зенитни с което целия брой достига до 60. Подобрен е и радара за въздушно търсене.

Потопен в битката при Palawan.

От юли до октомври 1944 Atago е флагман на адмирал Kurita и е част от най-силния японски флот в момента със седем бойни кораба, единадесет тежки крайцера, два леки крайцера и деветнадесет торпедоносеца. На 22-ри октомври 1944 година в битката при Залива Лейт” Атаго служи в четвърта дивизия с Chokai, Takao и Maya. На следващия ден в битката при Palawan, Атаgo е ударен от четири торпеда от подводницата USS Darter. След около двадесет минути в 05;53 минути Аtago потъва.

От екипажа на Atago 360 са били убити, а 529 оцеляват, включително заместник адмирал Kurita, спасени са от японските кораби Kishinami, Asashimo. Останалите кораби от този клас също не избягват лоша съдба. Maya е потопен от USS Dace, Takao след като е торпилиран от USS Darter бяга в Бруней, след което засяда и потъва върху риф), а два дни по-късно Chokai е загубен при Самар.

Технико-Тактически Данни:
Поръчител: Японски императорски двор
Започнат: 28 април 1927 г.
Завършен: 16-ти юни 1930
Приет на въоръжение: 30 март 1932 г.
Съдба: Торпилиран на 23 октомври 1944 г.

Обща характеристика:
Работен обем: 9850 тона (стандартно), 14616 тона (пълно натоварване)
Дължина: (203,8 метра)
Ширина: (18 м по водолинията, 21 м на палубата)
Газене: (6,1 метра)
Двигател: (4-вала, 12 котли Kampon, 133100 конски сили)
Максимална скорост: 35,5 морски възела (65,7 километра в час)
Обхват: 8500 морски мили (15740 километра при 14 възела (26 километра в час))
Екипаж: 773 души
Въоръжение:
Десет 8 инчови (203 мм) оръдия разположени на пет кули по две
Четири 4,7 инчови с висок ъгъл (4х1)
Четири торпедо тръби (24 инчови) (4х2)
2 х 40 мм зенитки (2х1)
60 х 25 мм зенитки
4 х 13,2 мм

Броня:
Бордове 38mm-127mm, Палуба 32mm + 25 мм, 25 мм на оръдейните кули.

Гориво:
2571 тона.

Катапулти: 2
Самолети : 3 Aichi E13A или Mitshubishi F1M

Преставяне на самия модел:

Моделът е изработен от сива пластмаса без литъци и като качество това е най-добрия модел от всички фирми, който ми е попадал досега. Дължината на модела е 583 мм, което в мащаб 1:350 трябва да е 582,2 милиметра, но това не е толкова фатално. Двете части на корпуса ги отделих от платките и пробно ги снадих - пасват перфектно, но за постигане на истински хубав модел ще трябва да се търси фотоец. За леярите подмяната на крана и катапултите, които все пак от пластмаса изглеждат доста дебели.