Heinkel He-162 Volksjager е едномоторен реактивен изтребител на Luftwaffe, разработен в края на Втората световна война, като за основа е използван експерименталният He-178. Той е най-бързият от всички самолети от тази епоха, взели участие в бойните действия. Известен е и с наименования "Salamander" и "Spatz" ("Врабец").

Заданието за самолета е даден през 1944 год., в резултат на катастрофалните бомбардировки на територията на Германия от страна на тежките американски бомбардировачи. На ръководството на Luftwaffe е било ясно, че има нужда от качествено нов изтребител, който да не бъде сложен за пилотиране и да се изработва от евтини материали. Спуснати са спецификации от RLM, като поръчката е дадена на Heinkel на 30 септември 1944 година. В конструкцията на самолета е трябвало да се използват евтини и достъпни материали, да не се изисква квалифицирана работна ръка при производството му, както и самолетът да може да се строи бързо в големи количества. На 29 октомври 1944 год. са били готови чертежите, а първият полет с опитната машина Не-162 V1е осъществен на 6 декември същата година. Въоръжението, при тегло на самолета не повече от два тона, е било определено на две 30 мм оръдия MK 108 с 50 снаряда всеки, или две 20 мм MG 151 със 120 снаряда на цев.

Планиран е бил темп на производството достатъчен, за да има 1000 боеготови изтребителя през април 1945 год. и 2000 изтребителя през май. Въпреки плановете обаче, в края на април 1945 год. в състава на JG 1 е имало едва 50 машини, а през май - 116 самолета.

Единственият вариант на "народният изтребител", произведен в достатъчни количества, е Hе-162 A-2, практически веднага сменил на производствените линии А-1. Изпитанията на късоцевното МК-108, което се явява основно въоръжение на Hе-162 A-1 дават като резултата поява на вибрации на елементите на конструкцията, следствие на силния откат. В качеството на временна мярка самолетът е превъоръжен с МG-151/20. Наименованието е променено на Hе-162 A-2. Двойката МG-151 с по 120 снаряда на цев са с тегло 121кг, докато МК-108 - 215 кг. По тази причина в носа е поставена 60 кг противотежест за да се съхрани центровката. Оръдията МК-108 се е планирало да се поставят все пак на Hе-162 A-3, за което неговият фюзелаж е трябвало да се усили, но реално този вариант не е произвеждан.

Външно Hе-162 A-2 на практика не се отличава от опитните машини, с изключение на увеличената площ на крилата (до 11кв.м) за сметка на по-големи елерони, и увеличена разпереност на стабилизатора (от 2,65 м до 3,40 м). Двигателят ВМW-00ЗА-1 в процеса на производство е сменен с ВМW-00ЗЕ-1 и Е-2, като е разглеждан и вариант тези двигатели да бъдат заменени с Jumo-004D.

He-162 не успява да забави краха на Третия Райх.

Моделът на Special Hobby е от 2020 год., нова разработка на фирмата и с амбицията да е най-добрият модел на този самолет в 1/72. Special Hobby в последните си модели използват смело съвременните технологии и успяват да предложат много добри отливки, сглобки и повърхности. Единственият проблем е афтърмаркет ориентираното им производство. Имам чувството, че всеки един техен модел се пуска на пазара само и единствено с идеята да повлече след себе си максимално разнообразие и количество афтърмаркет части за него от CMK естествено.

Кутията е стандартен гланциран мек картон, странично отваряне, обичаен боксарт – летящ над формация бомбардировачи изтребител. На гърба на кутията са първите четири афтермаркет предложения – смолен двигател, смолни отсеци с въоръжението, смолно катапултно кресло и смолни колелета. От CMK.

В кутията имаме инструкция за изработка и найлонов самозалепващ плик с детайли и декали. Инструкцията е от гланцирана хартия, пълноцветен качествен печат и тип книжка от шест листа. На първа страница имаме кратка биография на самолета на чешки и английски. На втора страница е схемата на детайлите и референтна схема на цветовете към Gunze. Изработката на модела е в 13 стъпки, визуализирани от страница трета до страница пета. Схемите са достатъчно ясни и добре оцветени. Опциите, които се предлагат са спуснат или прибран колесник, отворен или затворен фанар на кабината. На шеста, седма, осма и девета страници са дадени пълноцветните схеми за оцветяване на предложените варианти. Изобразени са четиристранни проекции, с поставени декали и посочена номерацията им от декалния лист. Вариантите са:

  • Heinkel He-162A-2, yellow 11, W.Nr.120074, Oblt.Karl-Emil Demuth, CO of 3.Staffel, JG 1, at Leck, Scleswig-Holstein, Germany, May 1945
  • Heinkel He-162A-2, yellow 3, W.Nr.120072, 3.Staffel, JG 1, at Leck, Schleswig-Holstein, Germany, May 1945, flown by Oblt.Wolfgang Wollenweber
  • Heinkel He-162A-2, white 1, W.Nr.120013, 1.Staffel, JG 1, at Leck, Schleswig-Holstein, Germany, May 1945, flown by Lt.Rudolf Schmitt
  • HeinkelHe-162A-2, white 6, W.Nr.120, 1.Staffel, JG 1, atLeck, Schleswig-Holstein, Germany, May 1945, машината е с грундирана предна част на фюзелажа и запълнени с кит панели на разшивката.

На десета страница имаме схема за декалите със служебни надписи.  Страници единадесета и дванадесета са рекламни – на едната имаме предложени авиационни модели от Special Hobby, както и универсален нож-трион на CMK с различни остриета, а на другата – модели на наземна техника и фигури от Special Armour и CMK. Всичко това гарнирано с линкове към фейсбук страниците и сайтовете на Special Hobby и партньорът им CMK.

Детайлите за изработване на модела са изработени от тъмно сива пластмаса, разположени на две големи и една малка платка за непрозрачните детайли, както и платка за прозрачните детайли. На платка А са разположени 13 детайла – две половини на фюзелажа, две половини на гндолата за двигателя, елементи за двигателя и интериора. Имаме чудесна отливка, богат екстериор, разшивката е фина, но отчетлива и ясна, елементите имат фини фиксатори. От вътрешна страна на фюзелажа има фино проработена повърхност с елементи на оребрението на корпуса при пилотската кабина. На платка В са полукрилата, задното хоризонтално и вертикално оперение, капаци на оръжейния отсек и капаци на шахтите за основния колесник. И тук имаме чудесно оформени повърхности, фиксатори на детайлите и добра двустранна детайлизация. На платка С са всички останали ситни детайли – 25 на брой. Имаме седалка, колелета, отделно отлята част на джантите от външна страна, приборни панели, педали, лост за управление, катапултно кресло, шахта на носовия колесник и др. Някои от елементите са толкова ювелирни, че се опасявам за целостта им при свалянето от платката. Липсват страничните опори на катапултното кресло, както и има един досаден пропуск – липсва отворът за остъклението от пилотската кабина към носовата шахта на колесника. Даже не е и маркирана на детайла.

В отделен найлонов плик с цип са три прозрачни детайла – козирка на кабината, фанар и прицел. Самите детайли са тънкостенни, с добър фрейминг и много добра прозрачност.

В запечатан самозалепващ плик е декалният лист. Самите декали позволяват изработката на по-горе посочените машини, като освен тактическите обозначения има и служебни надписи. Отпечатани са ювелирно, без дефекти или разминавания. Предвидени са декали за коланите и за приборното табло. Свастиката за вертикалния стабилизатор е дадена от два елемента.

В заключение – много добро предложение от Special Hobby, но отново не е този He-162, който очаквах. Моделът не предлага двигател, въпреки, че това не би било лоша опция (още повече, че моделът на DML/Dragon го има). Има чудесен кокпит, но без важен елемент – прозорчето към носовата шахта. И не на последно място – предлага капаци към несъществуващи оръжейни отсеци, чиито монтаж в затворено положение по-скоро ще загрози линията на фюзелажа и е елегантен намек да си закупите и смолния оръжеен отсек, за да ги оставите отворени.

Въпреки това моделът е важна крачка напред и дава по-добра възможност от досегашният фаворит на DML/Dragon. Цената е много добра за качеството, което Special Hobby предлага. Сега очакваме реализацията и на следващите им анонси.