Многоцелевият хеликоптер Ми-1 е първият хеликоптер, създаден от съветското конструкторско бюро „Мил“.

Работата по създаването на първият съветски хеликоптер започва в края на 1947 г. под ръководството на талантливия руски конструктор Михаил Л. Мил, който предлага най-сполучлив проект на лек многоцелеви хеликоптер с военно и гражданско предназначение.

Първоначално в Централния аеро- и хидроинженерен институт (ЦАГИ) е проектиран и построен хеликоптерен модел за аеродинамично изследване на носещите винтове в мащаб 1:1. На така изградената система е изпробван и първият експериментален модел, който получава обозначението ГМ-1.

Впоследствие в авиационните заводи в Киев са произведени три опитни образци. Първият от тях лети за първи път 28 септември 1948 г. Държавните изпитания започват на 10 септември 1949 г., а на 21 февруари 1950 г. прототипът е одобрен за серийно производство под името МИ-1.

Серийното производство започва в края на 1950 г. в Московския хеликоптерен завод. Впоследствие, през 1952 г., серийното производство е прехвърлено в Казан, а през 1954 г. започва паралелно производство и в Оренбург и Ростов. От 1957 г. МИ-1 се произвежда в Полша по лиценз. В периода 1950-1960 г. са построени 2500 машини, от които 300 в Полша.

По своите летателни характеристики МИ-1 се приближава до американския модел S-51 и английски Bristol 171. За високите летателни характеристики на МИ-1 свидетелстват установените в периода 1958 – 1968 г. 27 международни рекорда. Хеликоптерът е разпространен в много страни по света. Близо около 100 машини остават в експлоатация до 2000 г.

Матрицата е разработена от KVZ-MKAB периода 1964-1973 год. След преименуването на компанията на VEB Plasticart, разработените вертолети продължават да се предлагат до 1989 година. Интересното е, че цялата гама вертолети на източногерманския производител са разработени до 1973-та година.

Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител.

Никога не съм притежавал този модел, въпреки че гледах боксарта му отстрани на много модели. Не мога да си спомня и дали въобще съм го виждал в магазин “Млад техник”, но със сигурност никой от приятелите и съучениците ми не беше го сглобявал. Благодарение на успешна сделка за лот модели в eBay, успях да стана собственик на модела и бързам да споделя впечатленията си. Започвам с пояснението, че това е единственият модел на Ми-1 в 1/100. В 1/72 се е предлагал от A-Model, Gran, WK Models и MPM Productions. Голяма част от тази продукция също е колекционерска рядкост.

В кутията имаме платки с детайли от зелена и прозрачна пластмаса, инструкция, декален лист, обичайната тубичка с лепило и опаковано парче пластелин за тежест. Инструкцията е едноцветна, има схеми на разположението на детайлите по платките, но няма монтажна схема. Детайлите са посочени на рисунка на вертолета и си трябва усет за напасване на всички.

Видно от опаковъчния лист, наборът в кутията е произведен през м.април 1980 година.

Декалите са само за руска, германска полска и чешка машини.

Условно имаме три платки от тъмна сиво-зелена пластмаса. На първата са двете половини на фюзелажа, на втората трите лопати на носещото витло и на третата – всички останали детайли по интериора и екстериора. Общо 35 детайла, което не е никак лошо за съвсем мъничък Ми-1 в 1/100. Отливката е без забележки, предвид възрастта на модела и нивото на копийност през 60-те години на миналия век. Имаме фини външни нитове, фиксатори за фюзелажа и почти никакъв интериор, като изключим седалката за пилотите и самите човешки фигурки. Самите пилоти са отляти доста странно, стискайки лост за управление в ръце, т.е. и двамата управляват, което е невъзможно, освен за учебна машина. Нямат и обособени по два крака, а всичкото надолу е един цял крайник, като на русалка. В задниците си имат правоъгълни фиксатори за седалките, а съответно на седалките – правоъгълен отвор за всеки. Ако искате вертолет без екипаж – трябва да си ги запълните. Елементите на екстериора са мащабно дебелички, но пък добре отляти. Роторите не са добре детайлизирани.

Прозрачните детайли са два – дебели и доста замъглени. Кабината има ясно изразен и добър фрейминг.

В заключение, моделът има само и единствено изключителна колекционерска стойност., тъй като е първият модел на хеликоптер,  предлаган от VEB Plasticart. Едва ли е необходимо отново да припомням, че в шейсетте години в Източна Германия се създават модели, които са на световно ниво, а в някои аспекти като избор на прототип и отливки, се позиционират на едни от водещите места в моделизма. Моделът на Ми-1 не прави изключение.