Print

Антонов Ан-2 е лек едномоторен многоцелеви самолет, известен още като „Кукурузник“ (прякор наследен от По-2) и „Анушка“. Познат е като първият известен модел самолет, създаден от Олег Антонов след Втората световна война през 1946 г. В НАТО летателният апарат е познат под името „Colt“ (на български: „Жребче“). В България е популярен и с имената „Антоновка“ и „баба Ана“.

Ан-2 е най-големия едномоторен двуплощник, произвеждан серийно.

Ан-2 е проектиран за Съветското министерство на горите като селскостопански, както и малък пътнически самолет. Олег Антонов, създава голям едномоторен биплан, със закрит кокпит и кабина за 12 пътника или малко над 1 тон карго. Самолетът е трябвало да може да излита и каца на всякаква настилка, включително просеки в гората на безбрежната тундра в Съветска Русия. Здрав самолет за всякакви условия и същевременно лесен за обслужване, в сравнение с механично много по-сложните хеликоптери.

Самолетът започва да се произвежда масово през 1947 година, като са произведени над 18 000 машини. Ан-2 се използва масово в страните от бившия Източен блок. Той е създаден за транспортни полети от трудно достъпни летища, в т.ч. и такива на грунд без специално подготвено покритие. Поради това намира приложение в селското стопанство, пожарната и армията, като земеделски, противопожарен и тренировъчен самолет.

Това е един раритетен модел, като най-голямата му стойност е колекционерската и носталгична такава. Произвеждан е от източногерманската KVZ (Kunststoff-Verarbeitung Zschopau), преименувана на VEB MPKAB (VEB Modell -und Plastspielwaren Kombinat Annaberg-Buchholz) през шейсетте години на двадесети век и е пети по ред в каталога им. По-късно компанията се преименува с познатият ни бранд VEB Plasticart, която продължава да го произвежда. Това трябва да ни говори, че държим в ръце модел от този период, който от сегашна гледна точка има само недостатъци. Освен това е и един от първите модели на фирмата.

Настоящият модел идва в характерната кутия на VEB Plasticart от седемдесетте години на миналия век – кутия от картон с пълноцветен боксарт. Отстрани на капака има снимки на част от останалите модели на източногерманския производител. Интересното е, че за основа на модела е взет пътническия вариант "Салон" с правоъгълни прозорци и винт В-509А-Д7 със сърповидни лопати.

В кутията имаме едноцветна инструкция, декален лист, прозрачен ацетатен лист, парче корда и детайлите за изработка на модела. При мен липсва металната тубичка с лепило. Инструкцията не е много информативна по отношение местата на частите. Ацетатния лист е доста тънък за предназначението, което му е отредил производителя – да замества остъклението в салона. Декалите предлагат три варианта – руска, немска и чешка машина. Кордата е за обтягане на антената.

Непрозрачните детайли, отляти от сива металикова пластмаса, са общо 38 на брой. Имаме две половини за фюзелажа и четири платки с останалите детайли.

Прозрачния детайл е само един – фанар на пилотската кабина.

Не знам дали си струва да говорим за достойнствата и недостатъците на модела. Безспорно най-доброто в настоящия модел е твърдата и красива опаковка – нещо, което много от съвременните производители спестяват, и която излъчва духа на моделите на VEB Plasticart. И тук свършват достойнствата на модела.
Бих нарекъл Ан-2 най-неудачния пластикартовски модел. Работата не е в копийността, която е далеч от не само от съвършенството, но и от обичайното, но и в качеството на изпълнение на модела. Прозорците на салона, вместо от прозрачна пластмаса, са дадени от някакъв тънък прозрачен ацетатен филм. Пластмасата е едноцветна, за разлика от повечето модели на източногерманския производител, които са с цветни детайли. Някак липсват любимите черни колелета и винт. По отливката има всмукнатини и следи от размествания на пресформата. Особено “приятно” е да се видят такива на най-тънките детайли. Стиковането на детайлите не е на най-доброто ниво, особено в района на закрепването на крилете. Разшивката е външна, с големи нитове, като около управляващите повърхности е вътрешна. Управляващата плоскост на вертикалния стабилизатор обаче е разшита наполовина – само в горната си част. Кабината е съвсем празна и запълнена, като при Ту-2, а прозрачния елемент за кокпита не само че няма характерната ъгловата форма, но и въобще няма фрейминг. И не на последно място – нестандартния мащаб 1/75. Удивително е, че много по-ранните модели на фирмата, а именно МиГ-15 и Аеро-45, въпреки че също са доста опростени, превъзхождат значително Ан-2 по качество.

И въпреки, че не е на някакво кой знае какво ниво, и този модел си остава късче от едно щастливо и безоблачно детство.