Print

В средата на 30те години на миналия век, във ВВС на различните страни в света започнали да постъпват във все по-големи количества скоростните изтребители моноплани. На американските и английски самолетоносачи изтребителните подразделения все още били окомплектовани с класически биплани, с неизменните обтяжки, стойки и правоъгълни криле. Само във франция на единствения и самолетоносач „Беарн” имало на въоръжение моноплани D.371T1, които обаче били със стойки в долния край към фюзелажа. Това се обяснявало с ограниченията за скорост на кацане, обусловени от малките габарити на полетната палуба. Едва през 1935 год. се появил първият палубен изтребител по схема свободноносещ моноплан. И тази машина била създадена от авиоконструкторите в Япония – страна, чиито възможности в самолетостроенето се оценявали не много високо. Нейните заводи се считали за изостанали, а конструкторите – способни единствено да копират постиженията на своите колеги от Европа и Америка. Погрешността на този подход била разбрана едва когато японската авиация удържала ред убедителни победи над военновъздушните сили на своите противници през вървата година на войната в Тихия океан.

Палубният изтребител A5M бил проектиран на основата на техническото задание „9-Се”, издадено от Щаба на японската морска авиация през февруари 1934 година. Заданието определяло само основните данни за самолета, без да ограничава изпълнителите при избора на компановъчна схема. Това дало възможност на конструктора Джиро Хирокоши, ръководител на проектантите в „Митсубиши”, да приеме наистина новаторски решения.

Основният вариант на машината станал проектът за свободноносещ моноплан с обозначение Ka-14. Желанието да се увеличи максимално скоростта на полета и ограниченията, наложени на габаритите заради размерите на подемните асансьори на самолетоносачите, довели до много високо по японските стандарти натоварване на крилото – 77,2 кг на квадратен метър. Машината била проектирана много бързо – само след 11 месеца бил готов първият опитен екземпляр. Контролът за теглото бил толкова строг, че построеният изтребител се оказал по-лек от разчетите. На машината бил монтиран най-лекия от подходящите по мощност двигатели – Nakajima Kotobuki 5, развиващ до 600 к.с., с двулопатен винт. Шасито оставили неприбираемо, като покрили колесника с обтекатели. Разчетите показвали, че прибиращо се шаси ще увеличи скоростта с едва 3%, като съществено щяло да усложни машината и да увеличи теглото и. Рационалната цялометалическа конструкция позволила съчетание на висока якост и лекота, в съчетание с много добра аеродинамика.

На 4-ти февруари 1935 год. опитната машина Ka-14 извършва първия си полет. На заводските изпитания тя показва скорост 444 км/ч на височина 3200 метра (заданието изисквало едва 350 км/ч). Другите изисквания също се оказали превишени. На вторият опитен самолет били въведени елементи, които да подобрят скоростта на кацне, което било важно за палубен самолет, удължили гаргрота, поставили безредукторен двигател Kotobuki 3 с максимална мощност 750 к.с., а така също заменили първоначално избраното крило тип „обърната чайка” с право. По този начин се подобрила управляемостта, без загуба на летателнотехнически данни. В Япония, както и по целия свят тогава, като основна тактика в боя изтребител срещу изтребител, се приемал близкият маневрен бой, наречен „dogfight”. Въпреки, че Ka-14 бил по-маневрен от повечето биплани, в Япония, където маневреността традиционно се оценявала много високо, много я считали за недостатъчна. Пилотите от Експерименталния отряд в Йокосука, изпълняващи учебни въздушни боеве на новата машина, в заключението си отдали предпочитанията си на проверения сериен биплан Nakajima A4N1. Единствено преходът на младите пилоти на бой по вертикала, позволил да се проявят истинските качества на новия изтребител. През есента на 1936 год. Ka-14 бил приет на въоръжение като “палубен изтребител тип 96 модел 1” или A5M1. Серийните A5M1 се отличавали от втория опитен самолет поувеличения запас от гориво и преправен капот на двигателя. В серията монтирали Kotobuki 2 Kai-Ko, развиващ мощност до 630 к.с. Изменени били очертанията на гаргрота и вертикалното оперение. Въоръжението се състояло от две 7,7 мм картечници Тип 89, монтирани върху носовата част. За машината бил предвиден допълнителен външен резервоар под фюзелажа. След A5M1 в серийно производство последвали А5М2-Ко с двигател Kotobuki 2Kai-3-Ko в удължен капот, с трилопатен винт и променен гаргрот, А5М2-Otsu със закрита кабина и двигател Kotobuki 3. От закритата кабина, която стеснявала обзора на пилота, се отказали бързо, като я заменили с увеличена козирка.

През 1940 год. бил приет на въоръжение новият палубен изтребител А6М ("тип 0", по-известен като "Зеро"), превъзхождащ своя предшественик по скорост, далечина на полета и маса на секундния залп. Внедряването в бойните части започнало отново в Китай, въпреки, че паралелно на въоръжение оставали и части с A5M. В средата на 1941 год. с A6M били превъоръжени всички по-нови самолетоносачи, а старите A5M започнали да постъпват в подразделенията на ПВО на бреговите бази и учебните части. В началото на бойните действия в Тихия океан през декември 1941 год. в строя все още оставали 193 A5M, от които 144 машини били в частите от втората линия. Американското разузнаване обозначило изтребителя  с кодово име „Claude”.

Самолетите от този тип се задържали активно на фронта на завладените територии до април 1942 година, след които били заменени с A6M. A5M се задържали не за дълго в подразделенията на ПВО на Япония, след което напълно били прехвърлени в учебните части и летателните части на Флота. С приближаването на фронтовата линия към бреговете, машините започнали да се използват от пилоти-камикадзе, като под фюзелажа била монтирана бомба. Такива мащшини се използвали и като леки бомбардировачи срещу американските кораби по крайбрежието на Япония.

Така, със самоубийствен край, била сложена точка на кариерата на този общо взето неугледен изтребител, който обаче поставил Япония в първия ред на световното самолетостроене.

Конкретната модификация A5M2b или Model 22 е първа продукция с обтекател тип NACA и двигател Kotobuki 3 с мощност 477 kW (640 hp).

Модели в 1/72 на този забележителен самолет във всичките му модификации се предлагат отдавна – производители като AVI Models, Choroszy Modelbud, Doyusha, FineMolds (Ka-14), Fujimi, HobbyBoss, LF Models, Nichimo… Повечето от тях предлагат фина гравировка и сравнително модерни отливки. И въпреки това ClearProp залагат на симпатичния мъник през 2019 година. Вероятно разчитан на смазващото качество, мултимедийния кит и липсата на необходимост от търсене на допълнителна детайлизация. Техният кит покрива изцяло нуждите на всеки напреднал моделист -  – изключителна детайлност на пластмасовите детайли, фотоецвана детайлировка, включени маски в комплекта.

Моделът е в кутия с гланциран пълноцветен капак, изобразяващ финална бойна сцена на A5M над И-16, който се насочва с димен шлейф към земята. Отстрани имаме малки цветни репродукции с предлаганите камуфлажни схеми, както и информация, че моделът съдържа 84 пластмасови и 41 фотоецвани детайла. Моделът е маркиран като „advanced”, т.е. за напреднали моделисти. Първата добра новина е след сваляне на гланцирания картонен капак – отдолу имаме здрава кутия от твърд двуслоен картон, с капак и странично затваряне, в който се намират детайлите. Едно изключително добро решение за всички, които са се сблъсквали с проблеми при транспортирането на моделите. В кутията имаме найлонов плик с цип, в който са платките с непрозрачни детайли, найлонов плик с цип, в който са декалите, прозрачните детайли, маските и фотоецваните детайли, както и инструкция за изработване на модела.

Инструкцията е от два незакопчани гланцирани листа, прегънати във вид на книжка от четири листа. Печатът е пълноцветен. На първа страница имаме репродукция на боксарта от кутията, кратка история на английски, както и референции на използваните цветове по наименование, Mr.Color и AK. На втора страница имаме схема на платките с детайлите, като два непрозрачни и девет непрозрачни детайла са маркирани да не се използват. Изработката на модела стартира от трета страница, схемите са общо 18, добре обозначени и онагледени. На страници 7 и 8 са дадени четирите предлагани камуфлажни схеми, отпечатани пълноцветно.

Декалите са разположени на един продълговат лист. Включват тактически и технически обозначения, както и елементи за приборните табла. Отпечатани са прецизно без забележки или разминавания. Позволяват изработката на четирите основни камуфлажни схеми – всички в цвета на натурален алуминий с червени хоризонтални и вертикален стабилизатори, както следва:

Фотоецваните детайли и маските са в отделен плик с цип. Металните детайли са без забележки, с тънки държачи и чудесна текстура. Имат подложка от картон с логото на производителя, с цел избягване на деформации. Маските са  от бяла основа, много фини и добре оформени. Предвидени са външни и вътрешни маски за козирката.

Прозрачните детайли са на една платка. Общо 5 детайла, с чудесна прозрачност, тънкостенни и много добър фрейминг. Имаме дадена цяла прозрачна козирка, навигационните светлини, както и малкото прозорче на пода на кокпита.

Непрозрачните детайли са разположени на общо четири платки, отляти от тъмно-сива пластмаса, без забележки, дефекти или каквито и да е проблеми. Всички платки са брандирани с логото на производителя ClearProp, имат обозначение на платката и номерация на детайлите.

На платка А са двете половини на фюзелажа и два половини на обтекателя над двигателя.  Разшивката е фина, предвидени са и са изработени нитове по повърхностите, има предвидени много фини фиксатори, а държачите са фини и на удобни места. От вътрешна страна на фюзелажа има чудесно изобразен интериор. На платка В са двете горни полукрила и цяла основа за долното крило. Разшивката е много фино проработена, с нитоване и ювелирно проработени люкове и елементи. Детайлите имат предвидени много фини фиксатори. В инструкцията е споменато за разпробиване на долния елемент за монтиране (опционално) за външен резервоар или фото-картечница. По тази причина от вътрешна страна има маркирани отвори. На платка C са разположени стойките на колесниците, хоризонталните стабилизатори, управляващата плоскост на вертикалния стабилизатор, управляващите плоскости на крилата, основни колелета, външен горивен резервоар и други. Всички детайли са отляти без забележки, с всички полагащи се нитове или разшивка. Платка D съдържа многобройните ситни елементи по интериора и екстериора, като най-големите детайли са за двигателя и пода на кабината.  Отливката на елементите е ювелирна. За много от елементите ще се яви определено затруднение при свалянето им от държачите. Моделът не е богат на опции, предвид откритата кабина. Предвидено е да бъде изложен с монтиран или без монтиран външен горивен резервоар или със спусната стълбичка за пилота. Останалите варианти са свързани с приборното табло – може да използвате пластмасовия детайл и декалите, или да монтирате фотоецвано табло с предвиден филм.

В заключение – украинците от ClearProp дават изключително силна заявка за нов тип мултимедийни комплекти, с прецизна отливка, широк набор допълнителни елементи и не на последно място – чудесна опаковка. С няколко думи – революция в 1/72 на дела, а не на думи. Освен прецизният модел, украинците позиционират продукта си в разумния ценови клас, което го прави изключително достъпен и атрактивен. Ако ви трябва модел, за когото да не започвате тепърва да търсите детайлизации или маски – това е моделът. Доставен е от "Нирахоби".

Горещо препоръчвам!