PZL.37 Łoś е полски лек бомбардировач и разузнавателен самолет. Създаден е през 1930-те години от полските авиационни заводи PZL. Отличава се с модерна конструкция с преходни характеристики. Избухването на Втората световна война прекъсва производството на следващите модели и модернизирането на версиите.

През 1934 г. заводите PZL започват проектирането на PZL-30 със смесена конструкция. планирано е да бъдат построени транспортни и военни варианти. След разглеждане на няколко проекта съвета на PZL приема предложението на Йежи Домбровски. Конструктора представя изцяло метален средноплан с ходова част, която може да се прибира. максималната скорост от 360 км/ч се постига с двигатели с мощност 800-1200 к.с. Бомбардировачът е нощен, с отбранително въоръжение под формата на двойни картечници, разположени в предната и долната установка, и с 20 мм оръдие на гърба. С времето въоръжението е редуцирано до три картечници и самолетът е преустроен на бърз дневен бомбардировач със скорост около 400 км/ч.

При проектирането на PZL-37 Йежи Домбровски използва опита, натрупан при конструирането на туристическите самолети PZL-19 и PZL-26. От тези машини той взима устройството на крилата по конструкцията на Миштал. Формата на фюзелажа трябва да се вписва в профила на JD 12. Проекта обаче предвижда поместване на бомбените камери във фюзелажа и центроплана. Тъй като полските бомби са тънки и дълги, се налага адаптиране на профила на центроплана спрямо техните габарити. В резултат възниква модификация JD 12/37, който е един от първите в света и първият в Полша с ламинарен профил.

При избухването на войната полската авиация притежава в авангарда си 36 самолета łoś В в ескадрили 211, 212, 216 и 217, които принадлежат към бомбената бригада. В рамките на техническото осигуряване ескадрилите получават 10 машини. Загубите възлизат на 31 самолета, в това число 14 унищожени от немците и един от собствената отбрана. В Румъния са евакуирани 26 машини, в това число един łoś А, четири łoś А bis и 19 łoś В. Румънската авиация използва 24 от тях. последните румънски самолети łoś са унищожени през 1944 г. Немската авиация придобива два изправни самолета, които са тествани в Рехлин. Руснаците също се сдобиват с два изправни и един повреден самолет. От тях са копирани технически решения за авиоконструкторското бюро на Туполев, започвайки от Ту-2.

 

Модел в 1/72 на този самолет неизменно присъства в различни опаковки още от 1983 година, произвеждан от полската ZTS Plastyk, пакетиран от Mirage Hobby / Mistercraft / Pantera / Chematic, та до настоящия момент. Техния модел има всички черти на моделите от този период, най-вече външната гравировка. След като преди няколко години IBG Models анонсираха и произведоха PZL-23 Karas, предчувствах, че ще има продължение с PZL-37. След като анонсираха разработката си, FLY Model изведнъж се присетиха, че също ще правят модел на този самолет в 1/72. Започна масирана кампания от страна на FLY, докато IBG все доработваха, пооправяха, отлагаха... В крайна сметка FLY пуснаха модела си преди тях. Същият представляваше стандартна пластмасова отливка, с доста грозни следи от ежектори по елементите, с опростен интериор и гравирана разшивка. Отливката не беше на кой знае какво високо ниво, предлаганите допълнителни смолни части – бомбови шахти в крилата и двигатели, се оказаха с нужди от доработки. През 2018 год. IBG най-после показа модела си, който лично за мен беше възхитителен и напълно на нивото на предходния им PZL-23. С изключително подробен интериор, добре проработени елементи и разшивка, цял носов остъклен канцел (за разлика от двете половини при FLY), възможност за отворени бомбови шахти и пълен комплект бомби. Естествено бяха пуснати различни варианти, като единствената слабост при IBG ще си остане бедният избор на декални схеми в кутията.

Моделът на IBG е в картонена кутия с гланциран капак, който е с пълноцветен печат. Боксартът е доста увличащ, отстрани имаме цветни странични проекции на двете предлагани камуфлажни схеми, както и други модели на фирмата. В кутията, в отделни найлонови горещо запечатани пликове, са детайлите за изработване на самолета – общо 11 платки от сива пластмаса и една с прозрачните детайли. Имаме книжка с инструкции за изработка, плик с декали и платка с фотоецвани детайли.

Инструкцията е от гланцирани листове с пълноцветен печат на първият и последен лист. Състои се от общо шест листа. На първа страница имаме малка проекция на боксарта, схема на фотоецваните детайли и декалите, както и референтна таблица за боите по VALLEJO, HATAKA, LIFE COLOR, MR.HOBBY, AK INTERACTIVE. На втора страница са схемите на платките с детайлите. Самото сглобяване е показано в общо 23 стъпки от трета до девета страница. Схемите са 3D, доста подробни и с доста опции. Поставянето на декалите със служебни надписи е на цялата десета страница, а двете предлагани камуфлажни схеми са на последните две страници. Предлагат се две схеми:

  • 37 B I Los from 17th Bomber Squadron, September 1939
  • 37 B I Los during trials in ITL, 1939

Декалите съдържат тактически обозначения и служебни символи за посочените схеми. Отпечатани са фино и без забележки. Има декал за приборното табло, като странното е, че уредите са от плътни кръгове в съответен цвят, без стрелки или цифри.

Фотоецваната платка е много добре изработена – в нея имаме някои силови елементи, дъна на шахтите на основния колесник, рамки за двигателите и колани.

На платка А имаме общо пет детайла – две половини на лявото крило, под на интериора, елерон. На платка В детайлите са шест – две половини на дясното крило, елерон, задкрилки. Платки С е с 37 детайла по интериора и екстериора, платка Е е дадена два пъти – на нея имаме 29 детайла – бомби, двигател, колесник, пропелер и други. На платка G са двете половини на фюзелажа за конкретната модификация – чудесен интериор, фино гравиран екстериор. На платка J са двата обтекателя за двигателите. На платка S са четирите елемента за вертикалните стабилизатори, на платка Q – четирите елемента за хоризонталните стабилизатори, на платка T – радиатори за конкретната модификация, платка M – колектори за конкретната модификация. Всички детайли са фино проработени, отляти без забележки и без дефекти. Самите двигателчета са доста прецизни, като единствена забележка имам към отбранителното въоръжение, което е доста схематично, а алтернатива няма. Всички управляващи плоскости могат да се оставят раздвижени, всички капаци и люкове могат да се оставят в отворено или затворено положение. Пилотската седалка би следвало да е с отвори, но такива няма.

Платката с прозрачни детайли D e много добре проработена – фрейминга е на ниво, детайлите са тънкостенни, а прозрачността е много добра. Предлага се възможност за отворена или затворена пилотска кабина. Изборът да се отлее цял носов канцел е много добър, защото избягвате проблемите с напасването на половините, а след това и към останалата част от корпуса.

В заключение – в една нечестна и оспорвана конкурентна битка, IBG излязоха победител с по-доброто качество и по-голямото търпение. Моделът им на този самолет във всичките му модификации е без аналог и без алтернатива. Той е едно инженерно бижу, с добре премислени сглобки за по-лесен монтаж, и с по-прецизен подход при детайлизацията.