Print

LGOC (London General Omnibus Company) Type B (или B-Type) е двуетажен автобус, представен в Лондон през 1910 година. Той е изработен и използван от LGOC и е първият масово произвеждан автобус. Първата машина започва да вози пътници още през 1911 год., а през 1913 год. в употреба са вече 2500 автобуса.

B-Type е проектиран от Frank Searle, който е главен инженер на LGOC. Имал е дървена рамка, стоманени колела, червячно задвижване и верижна скоростна кутия. Максималната му скорост била 26 км/ч, която е над разрешената максимална скорост през онова време, а именно 19 км/ч. При подходящи условия машината е можела да развие и до 48 или 56 км/час.

Автобусът е можел да превозва 16 пътника вътре и други 18 пътника върху открития покрив. Външните седалки били снабдени с платнени покривала за мокро време. Електрическото осветление е било въведено през 1912 год., а външните фарове през 1913 година. До тогава се смятало, че вътрешното осветление в автобуса го прави достатъчно видим през нощта.

През Първата световна война общо 900 автобуса от този тип били използвани за придвижване на войски зад линиите на фронта. Първоначално са служели без никаква модификация и с червено-бялата си ливрея, но по-късно са боядисани в цвят каки. Скоро било установено, че прозорците са предразположени към счупване при контакт с въоръжението или оборудването на войниците, поради което стъклата са премахнати и заменени с външно заковани дъски. B-Type можел да превозва 24 напълно оборудвани пехотинци. Някои от автобусите били преоборудвани с клетки, за да приютяват гълъбите, използвани за комуникация в предната част на фронта. Автобусите са използвани до края на войната, когато извозват завръщащите се войски.

Imperial War Museum в Лондон съхранява автобус Type B, B-43, който е построен от AEC през 1911 год. и се е използвал по автобусни маршрути в града, докато не бил закупен от военното ведомство през 1914 година. B43 служи във Франция и Белгия до 1919 год., когато бил закупен от LGOC. На 14 февруари 1920 г. B43 е инспектиран от King George V в Бъкингамския дворец, превръщайки се в първият автобус, на когото монархът се е качвал някога. В началото на 20-те години на миналия век автобусът е бил пенсиониран от служба и запазен от the Auxiliary Omnibus Companies Association, които го преименуват на Ole Bill след знаменита карикатура на британски войник от Bruce Bairnsfathe. Ole Bill продължава да се появява на възпоменателни паради, преди да бъде представен в Imperial War Museum през април 1970 година.

Другият известен и запазен автобус е B2737. Представен е през м.юни 2014 год. в червено-кремавата си ливрея и с предвоенни реклами по него. Построен е от AEC през 1914 год. и е изпълнявал курсове между Barnes и Liverpool Street. През м.септември 2014 год. автобусът получава военновременно оцветяване и военно прееборудване, в чест на жертвите от първата световна война. Автобусът е част от експозицията на London Transport Museum. Общо четири са запазените и реставрирани автобуси B-Type в света.

Моделът на Roden е в стандартната им кутия със странично отваряне от мек гланциран картон. Отгоре е изобразен обектът на моделиране в едната от предлаганите камуфлажни схеми, а отзад – цветна схема за същия модел, с обозначение на декалите. Цветовете са дадени с референции по Vallejo.

В кутията имаме запечатан плик, в който са платките с детайли, декален лист, прозрачен ацетатен филм, малко картонче с печат и инструкцията за изработка. Самата инструкция е от три сгънати през средата листа формат А4, без да са скопчани един към друг. Отпечатана е в черно-бяло. На първа страница имаме кратка история на прототипа, съответно на украински, английски и немски език, като историята продължава и на втора страница. На трета страница са схемите на двете основни платки. Сглобяването е показано в двадесет стъпки на страници от четири до девет. Схемите са ясни и добре визуализирани.на десета и единадесета страница са дадени двете предлагани камуфлажни схеми:

- Type B Omnibus, D218/”White 8”, British Expeditionary forces, Western Front, France, 1917

- Type B Omnibus, British Expeditionary forces, Western Front, France, end 1918

Декалите позволяват маркирането на горепосочените варианти, като са отпечатани добре и без забележки.

Ацетатния лист е с отпечатани фреймове на остъклението. Следва да се има предвид, че остъклението след определен период е било сваляно от автобусите, тъй като било податливо на счупване от снаряжението на войниците.

Непрозрачните детайли са отляти от сива пластмаса и са разположени на две големи и две идентични малки платки, маркирани като A, B и C. Характерни са дебелите държачи, малко леяци по някои от детайлите и видими всмукнатини по по-дебелите детайли. Всички следи от ежектори са от вътрешна страна на детайлите, с две изключения.

На платка А са разположени общо 19 детайла – каросерията и кабината на автобуса. Детайлите са сравнително дебело отляти. Освен малки леяци отстрани по някои от детайлите няма други видими дефекти.

На платка В са разположени общо 49 детайла. Два от тях (за цивилната версия) не се използват за този модел. Ограждението на задната стълба е с недоотлят парапет, дъното на скоростната кутия е с доста голяма всмукнатина, а следите от ежектори са разположени от предната част на детайлите. И тук се наблюдават малки леяци отстрани на детайлите. Калниците са дадени доста дебели, а дебелите държачи на накои от ситните детайлчета предразполагат към повреди на последните. Интересното е, че местата за идентификационните табели отстрани на двигателното отделение са оставени гладки, като дори не е предвиден декал.

Двете платки С съдържат по 19 детайла всяка – това са колелета, пейки и дървените страни от външна страна на прозорците. Тук видими дефекти няма.

Основни проблеми при изработката на модела са ацетатното остъкление, тънките детайли, захванати с груби държачи, както и дебелите мащабно калници и стойки за тях. Не са изработени ажурните елементи на спирачната уредба и лостовете за завиване на предните колелета. Радиаторната решетка е изместена половин милиметр вляво и има дефект – пуснатина от средата наляво, преминаваща и в рамката на радиатора. Страничните елементи на радиатора са дадени грубо, няма дори маркирана капачката на радиатора, липсват огледалата за обратно виждане, а шанцовите инструменти отзад за изработени схематично. Вече споменах липсата на номер на страничните капаци на двигателното отделение, но такъв липсва и отстрани на шасито.

В заключение – това е един чудесен модел, изпълнен в типичния 1/72 стил на Roden.