Поради разпоредбите на Версайския договор , на германския Райх не е било позволено да развие или да притежава тежка артилерия. Отдалечените ракети не са споменати в договора. В края на 20-те години Райхсверът заповядва на Уолтър Дорнбергер да учи машинно инженерство в Техническото училище Шарлотенбург . Там той се запознава с Артър Рудолф , който работи в Хейландт работи по ракетни експерименти. Рудолф проявява интерес и оттогава работи в свободното си време заедно с Уолтър Й. Ридел на ракетните проекти на Валие. На 17 май 1930 г., един ден след като Артър Рудолф започна работа по проекта за ракета, ракетният пионер Макс Валиер умира при експлозия на прототип на ракетни двигатели. Други ракетни експерименти първоначално са били забранени от Пол Хейланд , но Рудолф продължава работата си заедно с Ридел и Алфонс Пиеч . След завършването на Дорнбергер е прехвърлен през 1932 г. в развитието на твърди ракети в армейското оръжие. Той набира Вернер фон Браун и други. През 1936 г. Дорнбергер е прехвърлен на отговорното ръководство на ракетното развитие на армията, което е довело до развитието на блока 4 (А4, по-известен като V2 ). От 1936 до 1943 г. Дорнбергер е началник на ракетното отделение на Службата на армейските оръжия , след което става командир на арменския изследователски институт Пенемюнде.

V-4, от нем. Vergeltungswaffe 4, „Четвърто оръжие за възмездие“ е чисто хипотетична ракета, тъй като исторически потвърдени са само V-1, V-2 и V-3. Вероятно се има предвид балистична ракета „земя-земя”, която се монтира и на танково шаси.

Panzerkampfwagen E-100 (Gerat 383) (TG-01) е немски супер-тежък танк, разработван в края на Втората световна война. Предвиждало се е да бъде използван като основа на тежко артилерийско въоръжение, противовъздушна отбрана или тежък разрушител. В края на войната единствено шасито е частично завършено. Превозено е до Великобритания за тестове, след което е предадено за скрап.

Мобилната ракетна установка е чисто хипотетична, но за мен е любов от пръв поглед.

Моделът е в плътна кутия от гланциран картон с капак. На капака има цветна илюстрация на машината на фона на разни Steam-Punk крачещи машини. В кутията има запечатани пликове с различни детайли, плик с цип с фотоецвана платка и декален лист, инструкция и запечатани вериги. Детайлите са уплътнени добре и това частично ги защитава при транспортиране. В интерес на истината, след като отворих кутията и разгледах съдържанието, не можах да върна всичко обратно и да затворя капака...

Инструкцията е тип чаршаф, отпечатана пълноцветно на гланцирана твърда хартия. страниците са общо осем. Всички пояснения, обозначения и т.н. са на китайски. На първа имаме кратка информация за обекта, която няма как да преведа. На трета са схеми с платките и разположението на детайлите. Схемите за изработка започват от четвърта страница и продължават до седма. Графично са много добре оформени. Липсва информация за оцветяването, или е неразбираема. Единствената камуфлажна схема е на последната страница и предлага пълноцветно графично изображение на модела в пет проекции. Няма референции. Машината е в сив цвят, което е нетипично за късния период на войната, а ракетата е в бяло-червено оцветяване.

Декалният лист е стандартния за Е100 - има кръстове, номера и символи. Няма информация къде следва да се използват декали. В пликчето с цип където са декалите, е и фотоецваната платка. Детайлите са стандартните за Е100, т.е. ще останат малко излишни. Прави впечатление по-грубата мрежичка върху решетките.

Всички пластмасови детайли са от сива пластмаса, много добра до чудесна отливка, без забележки, без леяци, с номерация до всеки детайл.

Платки M, N и K съдържат елементите на ракетата V4, бонус части за ракета Rheintochter R1 и лафета за изстрелване. Ще ви остане основата за лафета, както и напокътната ракета Rheintochter R1. Всички детайли са с много добра текстура, но с една идея по-груби от най-добрите модели в този мащаб. Общо на трите платки имаме 52 детайла.

В насипно състояние в кутията имаме необозначена платка с четири детайла, от която се ползва само детайлът със задната част на шасито.

Платки J, B и необозначена, съдържат шасито Е100. Има две горни части на корпуса и общо 22 детайла. Платки D са идентични - елементите на ходовата част. Много от детайлите са излишни, но за това в инструкцията няма нито дума. Общо 64 са детайлите на всяка от двете платки.

Още една платка с обозначение J има пет детайла – горна и странични части на корпуса за самоходката на база E100.

Гарантирано ще ви останат доста части за „склада” и чест прави на китайците, че не са ги премахнали от платките, както правят други по-демократични производители. Най-малкото ще си имате допълнителна ракета Rheintochter R1.

В запечатан плик са двете вериги от черна пластична гума. Текстурата е много добра.

В заключение - много добре изглеждащ модел, представящ поредната атрактивна хипотетична машина. Китайците от Modelcollect имат много добра ценова политика и моделът е на съвсем достъпна цена под 20 евро.