In-Box Previews

Yamato Battleship Tamiya в мащаб 1/350 от Евгени Еленков (evgeni 200)

Производител Tamiya
Мащаб 1/350
Описание:

Закупен от : Kvalitet-21 [Sport] (Стара Загора)

Цена : 88,00 лв

Кратка история на кораба:

Ямато е най-старото поетично японско име. Това е името на територията на която са поставени първите основи на държавността в Япония и по-късно става име на провинция на полуостров Кии в югозападно Хоншу, чиято столица е Нара.

Това мистично и особено силно име е дадено на най-големия и най-мощния линеен боен кораб построен за всички времена, който влиза на служба през Втората световна война в началото на 1942. През цялото времетраене на войната, Ямато е не само най-модерния Японски кораб от ново поколение, но също така и гордостта и символ на Японския императорски флот. Загубата му по време на Камикадзе операцията "Теничиго" през Април 1945 година става символ на падението на Империята и е последното потвърждение за залеза на плаващите крепости. Оригинално построен за да се противопостави на Американските бойни кораби – със способността да ги унищожава в битка – но всъщност никога не влиза в бой с тях.

Ямато и неговия кораб близнак Мусаши са потопени от самолетите на американските самолетоносачи. В резултат на революционните промени в морската бойна тактика, тези самолетоносачи стават главната морска сила, като правят бойните кораби донякъде ненужни. Когато главното морско конструкторско бюро прави плановете за новия боен кораб през 1934 година не е имало никакви индикации за близкото превъзходство на морската авиация и затова кораба носи характерните черти на традицията от морските битки на Първата световна война.

Тези супер бойни кораби, строени с върховни усилия на техните конструктори и морските архитекти на Японския императорски флот, са изключително скъпи и поради откриването на нови технологии са почти остарели когато влизат на въоръжение – седем години след първоначалния им дизайн.

На 16 Декември 1941 година, когато Ямато (първият от четири предвидени кораби) влиза на въоръжение (Мусаши е завършен на 5 Август 1942: Шинано е превърнат в самолетоносач и завършен на 19 Ноември 1944; четвъртия кораб, Номер 111 е отказан по средата на своето построяване), по това време най-мощните кораби в света са :

Великобритания: King George V клас (227.1 м дълъг, 38000 – 44460 тона изместване)

Съединени американски щати: North Carolina клас (222.1 м дължина, 38000 -46770 тона изместване)

Франция Jean Bart (247,8 метра дължина, 42806-49,850 тона изместване)

Италия: Littorio (237.8 м дължина, 41,377 -45,963 тона изместване)

Германия: Tirpitz (251 метра дължина, 42,900-52,600 тона изместване)

Ямато превъзхожда горните не само със своите 69,100-72,809 тона водоизместване, но и с калибъра на оръдията си, но също така и с формата и конструкцията на корпуса си, бронировка, въоръжение и оптика. Той е невероятно постижение на Японските морски инженери и архитекти по всички международни стандарти.

Неговите 46 см (18 инчови) оръдия, със своя 42-43 километра обсег и превъзходна оптична система, са най-големите и най-модерните морски оръдия, които някога са построявани и далече са превъзхождали качеството и конструкциите на другите страни. Неговите 1,5 метрови далекомери дават невероятна точност на главния калибър; неговата бронировка е била 650 мм дебела, страничната бронировка на бордовете 410 мм; Формата на корпуса редуцира водното съпротивление до възможния минимум. Конструирането му е било невероятно трудна и скъпа задача, много по-трудна и скъпа от построяването на един кораб от същия клас за тази епоха.

Ямато и неговите близнаци Мусаши и Шинано са смятани за стратегическото оръжие на Имперския флот; техния дизайн и конструкция са били строго секретна и много пазена тайна. За нещастие точно преди предаването на Япония, когато корабите вече са били потопени е подадена заповед цялата им документация да бъде унищожена – всички чертежи и дори снимки на Ямато – каквото се е пазело в Японския Морски Архив е било унищожено. Специалните служби са изпълнили тази задача перфектно и дълги години след войната единствените останали данни за този клас кораби са въздушните снимки на Американската морска авиация заснети по времето на атаките върху тези гиганти. Чак през 1948 се появява първата фотография на профила на кораба открита случайно; Най-скорошната е намерена през 1981. Само фрагменти от оригиналната документация са оцелели. Корабите са отнесли тайните си на дъното.

На 1 Август 1985, четиридесет години след потопяването на Ямато, първата японска експедиция в малка изследователска подводница, намира останките на кораба и ги изследва внимателно. Това изяснява последните моменти на кораба. Чертежите в книгата "Anatomy of the Battleship Yamato" показват най-добрата реконструкция на кораба.

Дизайн на кораба

През Октомври 1934 година Военноморското конструкторско бюро получава заповед от Генералния щаб да проектира нов дизайн за нов клас кораби с 46 см оръдия и скорост от 30 възела (Американските бойни кораби от това време имат скорост от 24-25 възела и 40.6 сантиметрови оръдия).

Първият завършен проект е завършен на 10 Март 1935 г под маркировката А-140. Планираният кораб е трябвало да бъде по-голям от действителното Ямато: дължина 294 метра, 69,5000 изместване, 200000 конски сили тяга, скорост 31 възела. Това е било твърде много за Японските стратези и те смъкват скоростта до 27 възела. Това е било много трудно решение, защото дотогава те са държали много на високата скорост. Военноморското конструкторско бюро и неговите три невероятни екипа на тримата главни дизайнери – Фуджимото, Хирага и Фукада – са начертали двадесет и три варианта до Март 1937г.

След 1 Април 1935 когато фазата на предварителния дизаин е завършила, морските архитекти предлагат смесена система – турбодизелови двигатели. Двете турбини с обща мощност от 75000 конски сили задвижват две витла, а дизеловите двигатели с мощност 60000 конски сили движат другите две витла. След втората фаза става стандарт на другите версии да се инсталират дизелови двигатели като главна движеща сила. По това време Японския флот има мощни двуцикълни, двойнодействащи дизелови двигатели осигуряващи повече от 10000 конски сили. Тези двигатели са били използвани успешно като главна движеща сила за унищожителите клас Таигеи (превърнат в самолетоносача Риухо), Такасаки (превърнат в самолетоносача Зуихо) и Тсуругизаки (превърнат в самолетоносача Шохо) , но по това време Японците нямат 30000 конски сили дизелови двигатели, които са се използвали в Ямато. За двигател от същия клас дизелът има преимущество от сравнително по-ниско потребление на гориво от това на турбината, въпреки че дизелът е малко по-тежък.

Около два месеца след като основните планове са завършени през юли 1936 дизайнерите се срещат с неочаквана трудност, която предизвиква драстични промени. Двигателните помещения трябвало да бъдат покрити с 200 милиметров слой броня, която в същото време се е използвала като интегрални елементи от корабната структура и след поставянето на дизеловите двигатели щяло да бъде невъзможно да бъдат подменени ако създавали проблеми. Дизайнерите се връщат към оригиналния си план и използват турбини с 150000 конски сили мощност. През март 1937 финалния дизайн е начертан от Доктор Хирага, водещ морски архитект на Имперския японски флот.

Водоизместване 68200 тона, дължина 256 (по водолинията), 263 (на палубата) на 38.9 широчина; мощност на парните турбини от 150000 конски сили = 27 възела; обсег от 7200 км при 16 възела; въоръжение 9 х 46 см (3 х III), 12 х 15,5 см (4 х III), 12 х 12.7 см (6 x II), 24 х 25 мм (12 x II), 8 MG (2 х IV).

История на построяването

Работата по Ямато започва с развиването и модернизацията на четирите избрани корабостроителници – Кюре, Нагасаки, Йокосука и Сасебо – където е трябвало да бъдат построени бъдещите кораби, тъй като по това време нито една от Японските корабостроителници е можела да поеме строежа на толкова гигантски корпуси.

Ямато е построен в Кюре Каигун Кошо ( Сух док на корабостроителницата в Кюре), които е прокопан с още метър и защитен от специален покрив от едната страна така че да бъде скрит от наблюдатели стоящи на близките хълмове. Гигантски кран издигнат в дока е използван да вдига части тежащи повече от 100 тона.

Мусаши е построен в корабостроителницата на Нагасаки. Докът където е строен корпусът е бил покрит с завеса от сезалово въже; въжето е било дълго 2710 километра и тежало 408 тона.

История на кораба.

4 Ноември 1937: Положен на сух док

8 Август 1940: Пуснат на вода

Септември-Ноември 1939: Поставени са главните двигатели.

Май- Октомври 1939: Поставени са парните котли.

Май-Юли 1941: Поставени са главните оръдейни кули.

16 Декември 1941: Предаден на флота. Присъединява се към Първа Дивизия Боини кораби, която до този момент се е състояла от Нагато и Мутсу и започва интензивни учения.

12 Февруари 1942: Става флагмански кораб на адмирал Исороку Ямамото, Главнокомандващ флота.

3-6 Юни 1942: Битката за острова Мидуей. Ямато служи като флагмански кораб на адмирал Ямамото и като команден център на битката. Планирано е да се използва неговата главна артилерия по Мидуей. След поражението и загубата на четири самолетоносача кораба се оттегля. Битката още веднъж доказва превъзходството на самолетоносачите по време на война и точно тогава се взима решението третия боен кораб Шинано (по това време в строеж) да се превърне в тежък самолетоносач.

Август 1942; По време на операция на Соломоновите острови Ямато отива до остров Трук за да подкрепи серия от операции за връщането на остров Гуаналканал, но не взима участие в кампанията.

5 Август 1942: Мусаши неговия кораб близнак влиза на служба и се присъединява към Първа дивизия бойни кораби.

22 Януари 1943: Мусаши пристига на остров Трук за да се присъедини към Ямато.

11 Февруари 1943: Мусаши става флагмански кораб на Адмирал Ямамото. По това време сигуацията около Соломоновите острови става все по-лоша. Японците трябва да изоставят Гуандалканал.

18 Април 1943: Адмирал Исороку Ямамото е убит (неговия самолет е свален над остров Бугенвил) и Мусаши става новия флагмански кораб на Адмирал Минеичи Кога, наследник на адмирал Ямамото.

Май 1943: Мусаши (с прахта на Адмирал Ямамото), Ямато и други кораби отплават обратно към Япония и акустират в залива на Токио. Император Хирохито посещава Мусаши в военноморската база Йокосука – първия и последния път когато той вижда супер бойния кораб. Двата кораба са на сух док в Кюре за инспекция и необходими ремонти. Ямато и Мусаши са екипирани с 21 тип радари. Мусаши плава обратно до остров Трук и след около две седмици Ямато го последва.

25 Декември 1943: Ямато е ударен от торпедо изстреляно от американската подводница Skate (Морска лисица – Вид скат) близо до остров Трук. Торпедото удря десния борд под водолинията близо до кула номер 3 – резултата от това е че около 3000 тона вода се изливат в горния батареен склад през малка дупка на корпуса. На Ямато е заповядано да отплава към Япония.

16 Януари 1944: Ямато пристига в Япония и е поставен на сух док в Кюре за наложителни поправки и модификации на страничната броня. По същото време неговото противовъздушно въоръжение е модернизирано. На мястото на двете 15,5 сантиметрови оръдейни кули са поставени шест двойни 12,7 сантиметрови. Дванадесет тройни и двадесет и шест единични противовъздушни картечници са монтирани на неговата горна палуба, радари от Тип 22 и Тип 13 са монтирани и конструкцията на главната кула е променена. Поправките и модернизацията траят до Април.

Април 1944: Мусаши е принуден да отстъпи от остров Трук към атола Палау.

29 Март 1944: Мусаши е ударен от торпедо на подводница изстреляно от американската подводница USS Tunny (Риба тон). Едно от трите торпеда удря едната страна като убива седем мъже и ранява единадесет. Повредите са леки.

3 Април 1944: Мусаши е в Кюре за поправки. Докато те продължавали неговите зенитни батерей също са модернизирани, но на мястото на 6-те двойни 12.7 см оръдия са поставени троини 25 милиметрови картечници.

31 Март 1944: Адмирал Кога е убит и новия адмирал е Соетаке Тойода.

1 Май 1944: Ямато се присъединява към другите кораби при Линга южно от Сингапур.

10 Май 1944: Ямато отплава към Тавитави в архипелага Сулу което е било стартиращата база за предстоящата битка в Тихия океан.

16 Май 1944 Към края на Май 1944 Имперския флот решева да използва двата бойни кораба с 46 сантиметрови оръдия за нападението на Американските сили на остров Биак. Планът не е реализиран тъй като Ямато и Мусаши са привикани към островите Саипан, където по това време има масирана инвазия на американски части.

Юни 1944: След битката на Марианско море двата кораба пристигат на родна земя за да се подготвят за следващата операция – защитата на Филипините. Пет допълнителни тройни 25 мм картечници са поставени на Ямато, което прави 29 троини и двасет и шест единични 25 мм картечници (113 дула)

9 Юли 1944: Двата бойни кораба напускат Япония и бързат към Лингга.

16 Юли 1944: Пристигат в Лингга и започват учения. Силите там са моментално вдигнати в бойна готовност.

24 Октомври 1944: Военната кариера на Мусаши приключва в Сибийско море. Като резултат от въздушна атака кораба е ударен от двадесет торпеда, седемнадесет бомби и има повече от петдесет бомби които почти го удрят. След четири и половина часа след послед последната атака кораба потъва с 1039 човека екипаж. Ямато е ударен от три бомби, които обаче не нанасят големи повреди.

На 25 октомври 1944: Ямато си пробива път през протока Сан Бернардино. При битката за Самарския залив Ямато открива огън със своите 46 сантиметрови оръдия по ескортните кораби и унищожители на американски конвой. Това е първата и последната битка с вражески кораби. Корабът изстрелва общо 104 от 46 сантиметровите снаряди и в резултат на това един от корабите в конвоя и един унищожител са потопени.

На 7 Април 1945 година след три атакуващи вълни от американски самолети и два часа и половина битка Ямато потъва с огромни поражения по двата борда и след масивна екплозия, пушекът от която е забелязан на Кагошима на повече от 200 километра разстояние от мястото на сражението. Пушекът е бил с височина 6000 метра, а при експлозията са унищожени няколко от атакуващите самолети прелитащи наблизо.

В 14:23 минути корабът потъва с 2498 души екипаж – само 280 са оцелелите.

Източник "Anatomy of the ship: Yamato"

Коментар относно модела:

Качество: Както винаги доста добро - без литъци, всички елементи пасват доста добре. Коментара ми се дължи на това че това ще ми е втория модел, който ще ми е поправителен. Модела е представен като последна модификация на Ямато с пълно въоръжение от периода 1944-1945.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 876

Видяно: 842

Видяно: 845

Видяно: 750

Видяно: 757

Видяно: 715

Видяно: 694

Видяно: 705

Видяно: 743

Видяно: 734

Видяно: 709

Публикувано от: simo на 2008-12-07
Видяно: 3503