In-Box Previews
Eduard's 1/48 scale F6F-3 Hellcat by Николай Николов (nick_wolf1)
Цена и начин на придобиване: Luckymodel.com, 35.99 $ без доставката. История. Grumman F6F Hellcat е едноместен, еднодвигателен витлов изтребител, разработен за US NAVY през ВСВ. Разработката му е възложена на Grumman като наследник на F4F Wildcat и като допълващ вариант към новия Vought F4U Corsair. Прототипът XF6F-1 излита за първи път на 26.01.1942г., а към януари 1943г. с Hellcat е въоръжена и първата ескадрила - VF-9 на USS Essex. В хода на ВСВ Hellcat се доказва като особено успешна конструкция, надежден изтребител, с мощно въоръжение и отлична живучест. В резултат на качества на самолета пилотите му успяват да постигнат повече от половината от всички победи на US NAVY и USMC и съотношение победи:загуби 19:1. Бойната си слава Hellcat натрупва най-вече на Тихоокеанския ТВД. През ВСВ е бил на въоръжение и в Royal Navy под означението Hellcat Mk. I и Мк. II. След войната е служил още във Франция, Парагвай и Уругвай. Произведени са общо 12275 машини. Моделът, който ще разгледам е F6F-3 Hellcat на Eduard, мащаб 1/48. Това е раннен вариант на изтребителя, последван по-късно от F6F-4 и F6F-5. Моделът излезе в началото на 2008 г. и продължава амбициозното начинание на чешката фирма да пуска нови модели с висока детайлност и богата комплектовка. Кутия. Среднотвърд картон, с подсилени бордове, обемиста, с горно отваряне. Атрактивна рисунка, изобразяваща F6F-3 Hellcat с озъбена муцуна от VF-27, USS Princeton мигове след като е сразил поредния A6M Zero. Частите на модела са разпределени на четири големи рамки от сивозелена пластмаса плюс една малка рамка с допълнителен капотаж и една рамка с прозрачни детайли. Всичко е старателно опаковано в целофан, а прозрачните детайли са в отделно пликче. Допълнително има две платки с фотоецвани части (цветни и неоцветени) и маски за остъклението и колелата. Подробности. Качеството на отливките е отлично, без дефекти. Разшивката е вътрешна, фина и подробна, има множество структурни детайлчета и нитове по повърхностите. На частите с фюзелажа е постигнат много приятен ефект на застъпващи се панели. Детайлността е отлична. Кабината е подробна, има си всичко. Даден е избор между доста добро пластмасово табло с фино очертани прибори, и предварително оцветено фотоецвано табло. Допълнително има фотоецвани колани, ръчки, ръкохватки. Страничните конзоли са пластмасови с фини релефни подробности. Прицелът е от овална прозрачна част. Фюзелажът е даден от две части, с делене по вертикала, на него е отлят вертикалният стабилизатор. Кормилото за посока е отделна част. Спирачната кука е в два варианта: прибрана и извадена. Крилото е разделено да две горни и две долни повърхности, които затварят между себе си отделни детайлчета за нишите на основните стойки и картечните цеви. Клапите и елероните са отделни. Хоризонталните стабилизатори са от по две части, кормилата за височина са отделни. Двигателят се събира от два реда цилиндри, кутия на трансмисията, магнети и вал за витлото. Допълнително са дадени фотоецвани кабели за запалването, табелка с надписи и опция между фотоецвана емблема на Pratt & Whitney и ваденка. Решетката на масления радиатор под двигателя също е детайл от фотоецван метал. За неразкапотирана машина това е предсотатъчно. Ауспусите са представени от четири "снопчета" от къси тръбички (всъщност за да станат тръбички трябва да се разпробият - лесна работа Smile), които се монтират в профилни вдлъбнатинки в самия преден край на фюзелажа. Витлото е трилопатно, от един цял детайл. Капотражът е даден в три варианта: ранен - с долни охлаждащи створки и издути обтекатели за ауспусите; среден - без долни створи, но пак с издути обтекатели на ауспусите; късен - без долни стрворки и без издути обтекатели. Характерната "усмивка" на Hellcat, която се получава от долната част на капотажа, под двигателя е пресъздадена доста убедително. Не съм правил специално изследване, но в ревюто си на hyperscale.com Брет Грийн сравнява капотажа на Eduard със снимка на истинска машина, капотаж на Arii Otaki, Hasegawa, както и смолни детайли на Cutting Edge и Quickboost. Заключението му е, че Eduard са най-близо до истината. Нишите на основния колесник са отляти частично на долните повърхности на крилото - частите в които лежат колелата, а частите, в които лежат стойките са отделни. Детайлността е много добра, за което спомагат и фотоецваните части. Створките на колесника са с добре оформени изпъкналости. Стойките са чудесни, с отляти хидропроводи за спирачките и допълнителни дребни пластмасови и фотоецвани детайлчета. Амортисьорите са дадени доста разгънати, което предполага че за изработване на модел на по-натоварена машина е необходимо рязане и скъсяване за да се "напрегнат" стойките. Джантите са отделни от гумите. Колелата са тесни, без грайфери на гумите, което е коректно за ранните варианти на F6F-3 и по-придирчивите ще трябва да помислят за смолни колела, ако искат да изработят модел с някои от късните маркировки в комплекта. Опашната стойка е отлята заедно с колелото на една цяла част. Въоръжението е представено от две детайлчета с по три картечни цеви за крилото и два чифта бомби - 250 и 100 паунда. Дадени са фотоецвани закрепващи болтовве за бомбодържателите, както и перки на взривателите и оперение за бомбите. Под тялото може да се окачи резервоар, за който също има фотоецвани гъзарии. Прозрачните части се състоят от неподвижна козирка, прицелно стъкло, фар и светлинки, две неподвижни прозорчета зад кабината и два варианта за подвижното остъкление - отворен и затворен - чудесно решение, позволяващо във всяко положение остъклението да пасне на фюзелажа. Прозрачността е отлична. Ваденки. Един лист с маркировките за петте варианта и приличен брой служебни надписи и означения. Добре напечатени, чудесни цветове. Варианти за маркировки: Всички варианти са с камуфлаж от средния период на войната в Sea Blue и Intermediate Blue отгоре и отстрани и бяло отдолу. Инструкция. Добре напечатена, оформена като гланцова, цветна брошурка с 16 страници. Съдържа схеми на частите с обозначения кои от тях не се използват, последователност за сглобяване, схеми за залепване на маските, нанасяне на служебните маркировки и камуфлажите. Добре обяснена, засега не съм открил ребуси и недомислия. Цветовете са с референции към каталога с акрилни и емайлови бои на Gunze Sangyo. Заключение. Отличен модел, високо качество, чудесна детайлност, богати опции, фотоецвани части, маски. Цената е малко соленичка, но у нас Нирахоби може да го достави по-изгодно - когато го узнах, моят модел вече пътуваше насам. Не смятам, че моделът е особено сложен за изработка, но все пак търпението и внимаването са задължителни, предвид наличието на разни дребни части. Еduard обявиха, че този модел ще е с по-простичка конструкция (в никакъв случай за сметка на коректните детайли) в сравнение с предните им FW-190 и Bf-110. Особено с FW-190 смятам, че малко са попрекалили - то не са разкапотирани двигатели, оръжейни ниши, чудесии - като в крайна сметка сглобяването става сложно дори за тези, които не желаят да се възползват от възможността да изработят "разглобен" самолета, а същевременно за пълно детайлизиране на двигателя и разните отсеци се искат още куп детайли, които да се изработят от подръчни материали или да се купят допълнително. Е, ако ще обещаваме супер детайлност, нека всичко необходимо да е в кутията. В това отношение моделът на Hellcat е проектиран по-премислено, от кутията може да се изработи отличен модел, с чудесна детайлност, но без да се усложнява (и оскъпява) излишно конструкцията, а желаещите супер детайлност да си търсят начини. Gallery: Click on image to enlarge.
Published by: simo on 2008-11-27 Views: 486 |