In-Box Previews

F/A-18C Hornet Academy в мащаб 1/72 от Николай Николов (nick_wolf1)

Производител Academy
Мащаб 1/72
Каталожен Номер 12411
Описание:

Цена и начин на придобиване: Luckymodel.com, 18.69$, без доставката. Цената я давам в USD, предвид промените във валутния курс.

История. F/A-18 Hornet е двудвигателен реактивен многоцелеви изтребител, разработен за самолетоносачите на USNAVY и за USMC през '70-те години на ХХ век от компанията McDonnell Douglas (от втората половина на '90-те години - Boeing). Базиран е на прототипа на Northrop YF-17 Cobra, който губи конкурса на USAF за лек изтребител, спечелен от F-16 на (тогава) General Dynamics. Конструкцията на Cobra е преработена за адаптиране към изискванията за палубно базиране от специалистите в морската авиация McDonell Douglas и така е създаден Hornet.

Оригиналният Стършел има 4 основни модификации: A/B, C/D, като А и C са едноместни, B и D са двуместни. През '90-те години бяха разработени и още варианти: F/A-18Е/F Super Hornet и EA-18G Growler (за РЕБ, който трябва да замени EA-6B Prowler), но те са на практика нова конструкция.

От приемането на въоръжение досега F/A-18 Hornet търпи сериозно развитие: усъвършенства се оборудването, интегрират се нови системи, ново въоръжение.

Бойната биография на Стършела започва през 1986 г. с операция "Ел Дорадо Каньон" - ударите срещу Бенгази и операция "Прериен пожар" - атаки срещу либийската система за ПВО. Следват "Пустинна буря", осигуряването на зоната, забранена за полети в Ирак, ударите срещу Югославия, ударите срещу Афганистан, войната срещу режима на Саддам Хюсеин.

F/A-18 е приет на въоръжение в различни модификации освен в USNAVY и USMC още и в: Канада, Испания, Швейцария, Финландия, Кувейт и Малайзия.

Моделът, който ще разгледам е F/A-18C на Academy, мащаб 1/72. излезе в началото на 2008 г.

Кутия. Среднотвърд картон, достатъчна като размер с горно, отваряне. Спокойна композиция на рисунката, изобразяваща кацащ (май) F/A-18C от VMFA 212 "Lancers". Както е традиционно за Academy, по бордовете има снимки с готов модел.

Частите на модела са разпределени на четири рамки (две от които еднакви) от сива пластмаса и една рамка с прозрачни детайли. В комплекта още има инструкция и лист с ваденки за 3 варианта на маркировките. Частите са стотина, дванадесет са маркирани да не се ползват. Рамките са опаковани по двойки в целофан, прозрачните части са в отделно пликче, ваденките - също.

Подробности.

Качеството на отливките е много високо, без дефекти. На места има плитички следи от изхвъргачи, нищо сериозно. Разшивката е вътрешна, фина и подробна.

Детайлността е отлична за мащаба. Кабината е прилична: седалката е от по-стария вариант SJU-5/6 и не е особено подробна, още има лост, табло с добре оформени дисплеи и прибори. По страничните конзоли има фини релефни детайлчета. Самата вана на кабината е направена за модел на двуместна машина, като простанството зад пилота в този случай се закрива от плосък детайл. По всяка вероятност Academy планират издаването и на двуместен вариант B или D.

Фюзелажът е разделен на няколко части: горна от отворите за бордовото оръдие в носа до соплата, на тази част са и наплавите към крилото; долна и две странични части за носа, които държат нишата на носовата стойка и кабината; две бордови части за мотогондолите; голяма долна част от въздухозаборниците до соплата, на която са и нишите на основните стойки. Отделно има цял носов конус за обтекателя на радара. За долната част на носа пред нишата на колесника в комплекта има два детайла съответно със старите решетки и с новите мрежи, закриващи вентилационните отвори на оръдейния отсек, явно Academy са си оставили възможност и за по-стар вариант A или А+. Допълнителните антени от системата за предупреждение, характерни за С варианта са налице. Пред козирката на фанара са и 5-те ножовидни антени на системата за опознаване "свой-чужд" - т. нар. "bird slicer". Зад кабината антените също за адекватни на последните модификации, не е забравен и куполът на GPS приемника. В задната част, между мотогондолите е възпроизведена и нишата на въздушната спирачка, като самата спирачка е отделна част и има силов цилиндър за желаещите да я монтират отворена. Двете килчета, които се монтират по средата на наплавите и подобряват обтичането на вертикалните стабилизатори също са отделни части. Кръглите вентилационни отвори в тази зона са с по-новите решетки "рибена кост". Отдолу в опашната част са много добре отляти вентилационните отвори и изходното устройство на спомагателната силова установка. Спирачната кука е отделен детайл, като за "райетата" й има ваденка - лично за мен симпатична възможност.

Двигателните установки са представени от сопла от по четири части всяко и доста добри детайли. Дадени са регулируемите створки на соплата (за съжаление без релеф отвътре) и форсажните камери (оребрени) с последна степен на турбината.

Въздухозаборниците са отделни, добре оформени, малко плитки, но с добре пресъздадени пластини за отделяне на пограничния слой, с детайлите, които държат пластините към фюзелажа. За под въздухозаборниците има избор от детайли за единични или по-новите двойни касети с инфрачервени капани и диполни отражатели.

Крилото е разделено на две полукрила, без отделни горни и долни повърхности (кеф), като пусковите устройства за AIM-9 на върховете са отляти с крилото. За долната повърхност са дадени отделни детайли за външните устройства за отклоняване на плоскостите, като на големите устройства за отклоняване на елероните са очертани и цветните светлини. На крилото е и основният недостатък на модела - всички управляващи повърхности са отляти в неутрално положение. Нещо, което трудно може да се види в природата на истински F/A-18.

Опашното оперение е от два вертикални и два хоризонтални стабилизатора. Хоризонталните стабилизатори могат да се монтират отклонени на произволен ъгъл. Вертикалните стабилизатори са с фиксирани кормила за посока. Харесаха ми антените на върха на вертикалните килове, пресъздадени са и усилващите планки, които са към върховете на киловете. Dave Roof, специалист по F/A-18, с над 10 г. професионален опит на самолета (инженер или техник) отбелязва във форума на ARC, че позиционните светлини за групов полет (жълтите линии на киловете и носа) са леко недооразмерени на дължина (примерно между 1 и 2 мм.).

Нишите на основния колесник са отляти на долната повърхност на фюзелажа, имат прилична детайлност (винаги може още, но в 1/72 има опасност да стане "мазало"Smile), малко са плитки. Нишата на носовата стойка е също прилична. Створките на колесника са ОК според мен, има и ваденки за отвътре на голямата створка на носовия колесник. Стойките са добре оформени, дадени са колела без сплескване, детайлите на джантите са фини и подробни. Има ваденки за подкосите на всички стойки. На масивната носова стойка е отлята и "буцата" с хидравличния механизъм за завиване.

Подвесният инвентар е доста прилично представен. дадени са два подкрилни пилона с чудесни детайли и подтелен пилон. Пилоните на мотогоднолите са отляти с частите на фюзелажа. За окачане са дадени четири резервоара по 300 галона, по две ракети AIM-9L/M и AIM-7M (плюс чудесни ваденки с цветните ивици, маркировки и зоната на ръчката за предпазителя), четири 500 паундови лазерноуправляеми бомби GBU-12 Paveway II (плюс ваденки). Има и два двойни държателя VER (Vertical Ejection Rack). В инструкцията е даден избор за окачане на бомбите или по двойки на двойните държатели или по отделно на четирите подкрилни пилона. Първата опция не е коректна, защото VER държателите не са сертифицирани за окачане на GBU-12. За окачане на бомбите по двойки са необходими CVER (Canted Vertical Ejection Rack), които са с наклонени държатели за безопасно отделяне на боеприпасите. Освен резервоарите и въоръжението са дадени и три контейнера, които могат да се окачат на фюзелажните възли: AN/ASQ-173 LDT/SCAM лазерен детектор за насочване на лазерноуправляеми бомби по цели, осветени от външен целеуказател; AAN/AR-50 TINS инфрачервен сензор за нощен полет и навигация на малка височина; AN/AAS-38 NITE Hawk FLIR контейнер с лазерен целеуказател. За окачане на контейнерите има и съответните адаптори, както и ваденки за AN/AAS-38.

Прозрачните части се състоят от неподвижна козирка, подвижен фанар, фар за носовата стойка, дисплей на челното стъкло и две стъкълца за AN/ASQ-173. Има и кръгло стъкълце, което много напомня за фара за прехват, който е на левия борд на носа на машините на Финландия, Канада, Швейцария и Кувейт. Деленето на частите за носа също намеква, че е предвидена и опция за издаване на експортни варианти. Прозрачността е отлична, фанарът е чудесно изпъкнал, но има тънка технологична линийка по дължина, която следва да бъде заличена. Фанарът може да се монтира и отворен, има си отделен силов цилиндър. На рамката с прозрачните части са отляти и едни много добри предпазни плоскости, които защитават детайлите от натиск и надраскване - браво на Academy:).

Ваденки. Голям лист с маркировките за трите варианта и приличен брой служебни надписи и символи. Добре напечатени, чудесни цветове. Варианти за маркировки:

VMFA-212 "Lancers", MCAS Iwakuni, 2007. Машина на морската пехота, с атрактивни цветни рисунки на кръстове и рицарски копия;

VFA-94 "Mighty Shrikes", MCAS Iwakuni, 2007. Машина на флота. Участвала е в операция "Иракска свобода", проверих серийния номер в книгата "US NAVY Hornet Units of Operation Iraqi Freedom" на Osprey Wink. Все пак маркировките са от 2007г. и най-малкото липсват буквите "NH" на вертикалното кормило, които се виждат по снимките от войната.

VFA-192 "World Famous Golden Dragons", NAF Atsugi, 2003. Машина на флота, участвала в операция "Иракска свобода", с маркировки от 2003 г. На носа има нанесени символчета за пускове на различно въоръжение земя-въздух, като най-долните много напомнят на AGM-154 JSOW.

Камуфлажът и на трите машини е еднакъв - стандартният флотски Dark Ghost Grey FS 36320 отгоре и Light Ghost Grey FS 36375 отдолу.

Инструкция. Добре напечатена, оформена като дипляна с 8 страници. Съдържа кратка историческа информация, 16 стъпки за сглобяване и схема на частите с обозначения кои от тях не се използват. Добре обяснена, засега не съм открил ребуси и недомислия. Отделно има лист с вариантите за маркировки с инструкции за полагане на ваденките и боядисване.

Цветовете са с референции към каталога с акрилни и емайлови бои на Gunze Sangyo, а някои и с номера по FS номенклатурата.

Заключение. Отличен модел и най-добрият F/A-18C в 1/72. Високо качество, чудесна детайлност, симпатични опции. Цената е съвсем приемлива. Не смятам, че моделът ще е особено сложен за изработка, но все пак търпението и внимаването са задължителни. Маниаците на тема историческа достоверност е добре да се консултират с литература, снимки и т.н. относно наличието на разни антени, типа на седалката (на по-новите F/A-18 седалките са SJU-17 NACES) и др в зависимост от серийния номер на машината, на която изработва модел.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 587

Видяно: 657

Видяно: 625

Видяно: 607

Видяно: 596

Видяно: 581

Видяно: 602

Видяно: 627

Видяно: 586

Публикувано от: simo на 2008-11-27
Видяно: 2282