In-Box Previews

Bristol Beaufighter Mk. VI Tamiya в мащаб 1/48 от Николай Николов (nick_wolf1)

Производител Tamiya
Мащаб 1/48
Каталожен Номер 61053
Описание:

Цена и начин на придобиване: LuckyModel.com, около 30 лв. без доставката.

История. Bristol Beaufighter е един от най-успешните и широко използвани двумоторни изтребители от ВСВ. Останал в сянката на прочутия Mosquito, подобно на Hawker Hurricane, който бива засенчен от Supermarine Spitfire. Разработен е на базата на бомбардировача торпедоносец Bristol Beaufort. Влиза на въоръжение във вариант Mk. I през 1940 г. Воювал е на практика по всички фронтове (Европа, Средиземноморието, Северна Африка, Близкия Изток и Тихоокеанския ТВД). Използван е като далечен изтребител, ескорт, нощен изтребител, ударен самолет, торпедоносец. Кострукцията му е много характерна, със затъпен нос и два 14 цилиндрови мотора, двойна звезда, "Hercules". Въоръжението му се състои от 4х20 мм. оръдия в тялото и 6х7.7мм. картечници крилото (разположени асиметрично - 2 в лявото и четири в дясното полукрило). Отделно ударните варианти могат да носят 8 НУРС на направляващи под крилото и имат 7.7мм. отбранителна картечница за навигатора. Произведени са повече от 5900 машини от различните типове.

Моделът, който ще разгледам е Bristol Beaufighter Mk. VI на японския производител Tamiya, мащаб 1/48. Освен този, Tamiya предлага още варианти Mk. VI Night Fighter и TF Mk. X, торпедоносец.

Кутия. Среднотвърд картон, с горно отваряне. Атрактивна рисунка, изобразяваща Beaufighter Mk. VI в средиземноморски камуфлаж, излизащ от атака на вражески кораб.

Частите на модела са разпределени на шест платки от сива пластмаса (две от платките са еднакви, на тях са детайлите за колесника, двигателите и фурките на екипажа) и една платка с прозрачни детайли. Опаковани са грижливо по двойки в найлон, прозрачните части са в отделно пликче. Има и найлонче с пръстенчета (poly caps) за закрепване на витлата без залепване.

Подробности. Качеството на отливките е отлично, няма видими дефекти, забелязах само няколко следи от изхвъргач (или инжектор) от вътрешната страна на капаците на колесника. Разшивката е вдлъбната и фина, където е нужно има дребни изпъкнали детайлчета. Детайлировката е на прилично ниво. Може би кабината можеше да е малко по-подробна, но и така е напълно приемлива. Има си прилични органи за управление, табло с очертани прибори и ваденки за скалите, седалките на екипажа нямат отляти колани, но има ваденки за тях. Люковете за достъп до кабината са дадени отделно и доколкото се ориентирах от инструкцията, след монтирането остават подвижни. Подът на кабината е фино "кариран". За ударния вариант е предвидена отбранителна картечница за навигатора. Двигателите са добре представени, липсват усилващите щанги, които са радиално разположени пред цилинрите мотогондолите, но те се изработват лесно от разтегнат леяк, жица или каквото има под ръка. Шахтите на колесниците и стойките са добре направени, необходими са им евентуално малко жички за хидромагистрали. Вертикалният стабилизатор заедно с кормилото за посока е даден на отделна платка за да се остави възможност със замяната й да се произвеждат и по-късни варианти на самолета, които са с различен стабилизатор. Хоризонталният стабилизатор е с коректна "засечка", която да придаде положителна V-Образност на плоскостите. На него е и единственият недостатък, за който си струва да се говори (дори и японците недоглеждат понякога). Става дума за приводчетата, които движат тримерите на кормилото за височина. Отляти са отгоре, а трябва да са отдолу. Не би следвало да представлява трудност заличаването им и изработката на нови, от правилната страна. За изтребителния вариант са дадени и фини радарни антенки за носа и крилото. Прозрачните части са качествено отляти, с отлична прозрачност. Състоят се от навигационни светлинки за краищата на крилото, прозрачен капак за фаровете на атакуващия ръб на лявото полукрило (затова там има само две картечници), остъкление на пилотската кабина с отделен подвижен капак, два вида остъкление за кабината на навигатора (гладко за вариант изтребител и с рамки и отвор за картечница за ударния вариант), куполче за радионавигационните антенки, което се слага зад пилотската кабина на ударния вариант. Из частите видях още голям радиопрозрачен нос и обтекател за автопилот "Sperry", които не се ползват на този вариант. Специално обтекателя за автопилота дава възможност за изработване на австралийска машина Mk. XXI.

Ваденки. Добре напечатени, с наситени цветове и гланцов финиш. Бедни откъм служебни надписи. На листа изглеждат малко дебелички.

Дадени са три възможности за камуфлаж и маркировки:
272nd Squadron, Malta, 1942. Ударна машина, въоръжена с НУРС и отбранителна картечница. Камуфлажът е "средиземноморски": Dark Earth и Mid stone отгоре, Azure Blue отдолу;
96th Squadron, Scotland, 1943. Изтребител с радарни антени в сиво-зелен камуфлаж. Предложените цветове са Dark Green и Ocean Grey. Добре е, който избере този вариант да проучи въпроса с камуфлажа допълнително, тъй като имам силно подозрение, че правилното сиво е Medium Sea Grey вместо Ocean Grey;
600th Squadron. Нощен изтребител в изцяло черен камуфлаж.

Инструкция. Добре напечатена, подробна и разбираема. 10 страници с кратка историческа информация, 14 стъпки за сглобяване и схеми за боядисване и маркировки. Отделен голям лист със схема за боядисване в реален 1/48 мащаб, по-която могат да се направят шаблони.

Заключение. Отличен модел на интересен и исторически значим самолет, достоен за реномето на Tamiya. Високо качество, приемлива цена. Не прави впечатление на особено сложен за изработка. Все пак голямата кабина и масивното крило с мотогондоли предполагат внимателно напасване за постигане на чиста сглобка.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 579

Видяно: 587

Видяно: 543

Видяно: 554

Видяно: 577

Видяно: 549

Видяно: 574

Видяно: 506

Публикувано от: simo на 2008-11-27
Видяно: 1826