In-Box Previews

Yokosuka MXY-7 "Ohka" Model 11 BRENGUN в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител BRENGUN
Мащаб 1/72
Каталожен Номер BRP72027
Описание:

За първи път прочетох за този самолет в един брой на вестник "Всичко за оръжието" преди много години. Нямаше как да не ме впечатли идеята за управляем от пилот-самоубиец реактивен снаряд. Годината е 1943-та. Япония започва да отстъпва на американците в областта на бойната техника, както в количествено, така и в качествено отношение. Това, комбинирано със загубите на най-подготвените пилоти, води до превъзходство на противника във въздуха. Възможностите са или Япония да разшири производството и да повиши качеството на материалната част, което е невъзможно, или да наблегне на нетрадиционни методи. През втората половина на 1944 год. се появява концепцията за масирани удари от пилоти самоубийци, станали известни като "камикадзе". Като автор на идеята се приема вице-адмирал Такихиро Ониси, който сформира първата група от пилоти-смъртници, въоръжени с A6M и 250 кг бомба.

Първоначално действията на камикадзе се приемат като изключителна мярка, но скоро стават масова практика. Използването на обичайните изтребители било твърде разточително, поради което е поставен въпроса за разработката на самолет за еднократна употреба, който от една страна трябва да е способен да преодолее противовъздушната отбрана на противника, а от друга - евтин за производство и лесен за управление. Последното изискване било особено въжно, тъй като нямало време да се обучават пилотите-самоубийци. Така се ражда самолетът MXY-7 "Ohka" (Вишнев цвят). Предназначението му основно било за защита на Японските острови от нападение на противника. Предполагало се, че в района на местонахождението на вражеските кораби, самолетът ще се доставя от бомбардировач-носител. След отделянето, пилотът трябва да насочи самостоятелно машината си към целта. Първоначално се предвиждало да бъде монтиран ракетен двигател с течно гориво, който би позволил по-голям обсег и по този начин самолетът носител няма да влиза в зоната на действие на ПВО на противника. Но тъй като към този етап японците не разполагали с такъв двигател, а дори и да са разполагали, са нямали технологична възможност да произвеждат двукомпонентното гориво за него, е било взето решение в задната част да се монтират три твърдогоривни ракетни двигателя, които осигурявали 800 кг тяга в продължение на 8-10 секунди. Това решение съществено ограничава оперативната далечина на полета на MXY-7, и става основна причина за скромните успехи на самолета. За конструкцията на самолета широко са използвани нестратегически материали, преди всичко дърво, което дава възможност машината да се изработва от неквалифицирани работници. Първият безмоторен полет е осъществен през октомври 1944 год., а след месец започват изпитанията с ракетна тяга. На 3500 м самолетът развива скорост 648 км/ч. При пикиране самолетът достигал скорости от порядъка на 900 км/ч.

Определено, на новото оръжие били възлагани големи надежди, но не били налице благоприятни условия за използването му. За съжаление самолетите носители били прехващани доста преди да достигнат целите си, а при атака от вражески изтребители, същите се освобождавали от товара. Едва ли пилотите в "Ohka" са имали какъвто и шанс да оцелеят при тези условия. Единствената победа, присъдена на самолета, е над разрушителя DD-733 "Mannert L. Abele". Ниската успеваемост на самолетите се отдава на превъзхождащият въздушен противник, което води до унищожаване на носителите преди достигане на целите. Вероятно пилотите-смъртници са се сблъскали и с неизучено явление, водещо до затягане на управлението при скорости над 900 км/ч, поради което са подминавали целите с висока скорост.

След капитулацията на Япония американците и англичаните намират на японските острови няколкостотин боеготови самолети-снаряди "Ohka". Вяроятно японците са ги пазили като резерв за противодействие на нападение на съюзниците по суша. Почти всички са унищожени.

В мащаб 1/72 машината се е предлагала като смолен комплект или като добавка към бомбардировача "Betty" от Hasegawa. BRENGUN направиха изненадващ завой към "Ohka" и към момента са единственият достъпен модел в този мащаб.

Кутията е от гланциран картон със странично отваряне. Отпред има боксарт с устремно летящ самолет, а на гърба са дадени цветните камуфажни схеми, с позициите на декалите. В кутията има самозалепващ плик, в който са инструкцията, пластмасовата платка с детайлите, платка с прозрачен детайл, смолни детайли и декален лист. Инструкцията е черно бяла, формат А4, прегънат през средата. На първа страница има черно-бял репродукция на боксарта, както и схема с номерация на детайлите. Схемите за сглобяване са от общо осем стъпки. Няма особени проблеми при сглобяването, изображенията са ясни и с коректни обозначения.

Декалният лист е с много добро качество, почти без прозрачен слой около рисунките, без разминавания на цветовете и без дефекти. Позволява изработването на предвидените камуфлажни схеми (изцяло в IJN Gray):

A - MXY-7, April 1945, Okinava (I-18)
B - MXY-7, April 1945, Okinava (I-10)
C - MXY-7, August 1945, Atsugi Air Base

Дадена е и опционално виждане към първата камуфлажна схема, при която тялото е с цвят Gray Green. Не са дадени референции към бои.

Прозрачният детайл е само един - фанар на кабината. Не е предвидено същия да е отворен, поради което частта е цяла. Детайлът е дебел, мътен и с лоши оптични качества. Фреймингът е добър, но не бих препоръчал използването на този детайл.

Смолните детайли са общо 12 броя - поставки за самолета, както и двата детайла, необходими за предната част на ракетните двигатели. По незнайни причини BRENGUN са разположили на платката само един такъв детайл, при необходими два. Отливката е с леяци, но без забележки. Можело е да предвидят текстура за дървените греди.

Стигаме и до съществената част - пластмасовата платка с детайлите. Отливката е от сива пластмаса. По рамките има видими всмукнатини, каквито откриваме и по основите на реактивните двигатели. Детайлите са общо 28. Разшивката е вдлъбната и много фина, предполагам ще иска повторение със скрайбер. Самолетчето има чуден интериор - двигатели, оребрение, седалка, приборно табло. Струва ми се, че пилотската седалка е направена доста широчка, а по вид въобще не отговаря на снимките. Няма възможност за раздвижване на управляващите плоскости, освен ако не си ги изрежете. Соплата на ракетните двигатели са плътни - следва да се разпробият и оформят както трябва. Има шест ситни детайлчета, за които не намерих обяснение в инструкцията.

В заключение - много добър модел, за съжаление и той не е перфектният ООВ. BRENGUN са разработили и три необходими добавки за модела си - BRL72136 Detail Set, BRL72137 Vacu Canopy и BRL72138 Canopy Mask. Разбира се, трябва да се закупят отделно.

Моделът е закупен от "Нирахоби".


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 33

Видяно: 34

Видяно: 34

Видяно: 35

Видяно: 34

Видяно: 38

Видяно: 36

Видяно: 36

Видяно: 35

Видяно: 39

Видяно: 35

Видяно: 32

Видяно: 28

Видяно: 35

Видяно: 38

Публикувано от: ARTU на 2018-01-31
Видяно: 113