In-Box Previews

Messerschmitt Bf.109H-0 "Hohenjager" AZ Model в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител AZ Model
Мащаб 1/72
Каталожен Номер AZ 7540
Описание:

Bf.109H е бил опит от страна на Луфтвафе да проектират височинен изтребител, необходим им за запълване на празнината, оставена след провала на проектите Me 155 и Me 209. Кабината е под налягане, а крилата са удължени от 9.92 m до 13.25 m чрез добавяне на централна секция. Първият протототип Bf.109 V.54 лети на 5 ноември 1943 год., като първоначалните тестове са удовлетворителни. Вторият прототип Bf.109 V.55 е унищожен при въздушно нападение на 25 февруари 1944 година. По-нататъшните тестове на V.54 не показват чак толкова задоволителни резултати, но работата над проекта продължава. Произведени са малко предсерийни H-0 и H-1, които са тествани в разузнавателната част, базирана в Guyancourt, до Париж, като показаните резултати не са впечатляващи.

В средата на м.юли 1944 год. самолетът е готов да влезе в серийно прозводство, но на 18 юли проектът е прекратен от Министерството на въздухоплаването, като е дадено предимство на Focke-Wulf Ta-152 и Messerschmitt Me-262. Версията H-0 е произведена на базата на планери от Bf.109F. Оборудван е с двигател DB 601E (1350 к.с.), като въоръжението от две 7,92 мм картечници MG 17 и моторно оръдие MK-108. Способен е да достига максимална скорост от 750 км/ч на височина 10,100 метра. Bf 109Н-1 са били предназначениза провеждане на войскови изпитания, като са построени на база планери от Bf.109G-5 с херметична кабина, двигател DB 605А и система за форсаж GM-1.

Кутията е в типичният за фирмата стил - картон със странично отваряне. Боксартът е интересен - летящ H-0 над формация B-24, на гърба са дадени трите предлагани камуфлажни схеми, с цветни чипове и бои по Humbrol. Всички детайли се намират в самозалепващ найлонов плик. Имаме инструкция, две декални листчета, пликче с цип за прозрачните детайли и две платки от сива пластмаса с детайлите за самолета, плюс допълнителните детайли - удължено крило, от пясъчно жълта пластмаса.

Инструкцията е цветна, формат А4, прегъната през средата, обособявайки четири страници. На първата страница имаме страничен изглед към самолета и кратка история на гамата Bf.109H. На втора страница имаме схема на разположението на детайлите. Схемите за изработка са от общо 18 стъпки, сравнително добре онагледени, но универсални - ако правите конкретна модификация, ще е необходимо да се съобразите с предлаганите опции в тях. На последната страница отдолу е дадена и схемата на служебните надписи.

Декалите са две листчета, едното с тактическите обозначения, а другото със стандартните технически надписи. Техничките са познати от семейството на Bf.109F, отпечатването им е без забележки. Тактическите надписи са отпечатани на друг вид подложка, но също изглеждат добре. Могат да се изработят следните три фиктивни версии:
1. Bf.109H-0, "Yellow 8", JG 51, flown by Uffz.Thomas Luchs, Rostock-Marienehe airfield, early March 1944;
2. Bf.109H-0, "Double Chevron", JG 53, flown by Lt.Hans Welich, Braunau airfield, May 1945;
3. Bf.109H-0, "White 46", Industrie Schutz Schwarm Pilsen, flown by Hptm.Marcus Scwarz, July 1945;

Камуфлажите са стандартни RLM 74, 75, 76, с елементи от RLM 02, съответно с жълти или бели елементи, плюс идентификации от "Защитата на Райха".

Прозрачните детайли са с чудесен фрейминг и прозрачност, лично аз не одобрявам даването на отделно бронирано челно стъкълце - можеше да отлеят още един фанар. Останал е недостатъка от G-сериите фанарът да не може да се остави отворен, освен ако не решите да го срежете или замените.

На първата платка имаме 20 детайла - елементи за крилата, два вида витла, хоризонтални стабилизатори, под и задна част на кабината и други. Проработката на детайлите е на високо ниво, може би защото матрицата е съвсем нова. При внимателно вглеждане обаче се установява, че прозират старите нитове по долната част на крилата. Успокоението тук е, че късите крила в комплекта няма да се ползват. Други проблеми няма - разшивката е равномерна и сравнително прецизна, няма дефекти по детайлите или леяци.

На втората платка са двете черупки на фюзелажа и всички останали елементи - общо 35, като девет от детайлите са маркирани да не се ползват. Разшивката е на ниво, а традиционно от вътрешна страна са дадени страничните панели на кокпита, изваяни ювелирно. Новите детайли са бомбодържател и порт за подфюзелажната камера, каквито нямаше предвидени при G-вариантите, та дори и при разузнавателния G-8. Бомбодържателя и бомбата не се ползват. Същото се отнася и за створките на радиаторите.

Новото в комплекта е последната платка, която има долно цяло крило и две горни половини. Отливката е забележимо по-груба от останалите детайли, пластмасата е по-твърда, с шагрен по повърхностите. Нитовете съвсем са пропуснати, като са оставени поради недоглеждане изпъкнатите части за двигателчетата, прибиращи колесника. Створките на радиатора са отляти за крилото. Повърхността е замъглена, като отворите в шахтите на колесника са полузапълнени от леяци. Неприятна е извивката на крилото, тип "чайка", която производителят предлага да се огъне до профила на долното крило. Което от една страна е доста съмнително, а от друга поставя цялата конструкция под напрежение. Проблемът е, че горните полукрила са доста сгънати, докато долното крило не е чак толкова. Позициониран е и един ежектор, който заема част от видимата вътрешност на шахтите на колесника. Защо не е преместен три милиметра встрани - не знам.

Като заключение - добър модел, в духа на фирмата, но добавеното удължено крило е разочароващо. Доставен от дистрибутора на фирмата - "Нирахоби".


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 91

Видяно: 86

Видяно: 83

Видяно: 85

Видяно: 86

Видяно: 86

Видяно: 84

Видяно: 83

Видяно: 84

Видяно: 87

Видяно: 86

Видяно: 83

Видяно: 86

Видяно: 86

Видяно: 87

Видяно: 85

Видяно: 79

Видяно: 86

Видяно: 72

Видяно: 87

Видяно: 86

Публикувано от: ARTU на 2017-03-03
Видяно: 169