In-Box Previews

Vickers Super VC-10 Type 1151 Roden в мащаб 1/144 от Слави Славов (ARTU)

Производител Roden
Мащаб 1/144
Каталожен Номер 313
Описание:

Vickers VC-10 е един от първите граждански реактивни самолети за дълги разстояния. Появилият се през 1964 година Super VC-10 е предназначен за експлоатация основно по северноамериканските линии и се отличава съществено от стандартния VC-10. Фюзелажът е удължен с 3,9 метра, в кила е добавен допълнителен резервоар, а двигателите вече са Conway RCo.43 Mk 550, снабдени с устройства за реверс на тягата. BOAC дава поръчка за 30 машини Super VC-10, като същевременно намалява поръчката за стандартни VC-10 от 25 на 12 машини.

Влошаващото се финансово състояние на компанията обаче довежда до това, че закупува само 12 Standard и 17 Super VC-10. Три от първоначално поръчаните самолети отиват във ВВС, а поръчката за останалите 10 е анулирана през 1966 година.

Първият Super VC10 с регистрация G-ASGA изпълнява първия си полет на 7 май 1964 года., като същата година е демонстриран на авиошоуто във Фарнбъроу. Експлоатацията по клучовата линия за Ню Йорк започва на 1 април 1965 година. Последният Super VC10 (G-ASGR) ВОАС получава през май 1969 година.

Най-сериозният проблем за самолета е, че всъщност той така и не става масов.

Развитието на самолета продължава с пет машини, известни като тип 1154, поръчани от East African Airways. Същите били изпълнени като товаропътнически машини, снабдени с усилен пътнически под и товарен люк в лявата част на фюзелажа. От екипажа отпада щурмана. Първият самолет 5X-UVA е получен през октомври 1966 год., последният (5H-MOG) – през февруари 1970 година.

Оцелелите машини на British Airways са продадени на британските ВВС, като четири тип 1154 Super VC10, в качеството си на самолети цистерни, получават обозначение VC10 K.Mk 3.

Конкретният борд G-ASGI, type 1151, C/N 859, е в експлоатация от 1966 до 1980 година, когато е продаден за части на RAF.

Кутията е големичка, с гланциран капак. Дъното е от твърдо велпапе, но детайлите вътре са запечатани в найлонов плик и има доста пространство да се блъскат в стените. На капака има боксарт с борд G-ASGI. Всички детайли, инструкция, декали, маски и камуфлажна схема, са в горещо запечатан найлонов плик.

Инструкцията е от прегънат през средата голям лист, черно-бяла, четири страници. На първа страница има история на самолета и ТТД на украински, английски и немски. На втора страница е дадена схемата на детайлите. Изработката на модела е в петнадесет стъпки на трета и четвърта страница. Схемите са ясни и се разчитат без проблеми. Вероятен проблем е монтирането на антените, тъй като за тях няма предвидени отвори, а схема с измерени разстояния от определени линии на фюзелажа...

Камуфлажната схема е на отделен цветен лист, боите са дадени по Vallejo. Декалите ми изглеждат грубовати, има доловим разминаване на цветовете, а контурите са груби. Интригуващ е фактът, че за първи път RODEN предлагат маски в комплекта. Изработени са на бял самозалепващ се лист и на пръв поглед изглеждат добре. Инструкцията за тях е на едно малко листче с размери 5 х 5 см.

Платка А са двете черупки на фюзелажа. Правят впечатление грубите държачи и липсата на фиксиращи щифтове. В началото и в края на редицата прозорчета по фюзелажа, същите са недоотляти и ще се налага задълбочена доработка, тъй като формата им е елипсовидна. При мен се случи едната половина на фюзелажа да е натисната в средата и спукана – вероятно става дума за производствен дефект, но качественият контрол в RODEN напоследък не е на ниво. Пластмасата е сива, с много фина и на места почти незабележима гравировка.

На платки C и B са горните и долните половини на крилата. По ръбовете на детайлите има леяци и тук-таме следи от удари. Гравировката е фина и дълбока. Предвиден е някакъв релеф в нишите на колесника и са предвидени фиксатори за детайлите.

На платка D са задните хоризонтални стабилизатори, носова стойка на колесника, капаци на шахтите на основния колесник и др. Интересно е, че украинците не са премахнали допълнителната платчица (която я няма в инструкцията), с елементи за самолета-цистерна. Отливката е сравнително добра, гравировката – на нивото на крилете.

На платка E са двете половини на вертикалния стабилизатор и черупките на двигателите. Отливката и гравировката са на ниво, без забележки.

На две идентични платки F са всички останали ситни детайли по екстериора. Тук-таме има леяци, но те не представляват проблем. Прави впечатление, че в инструкцията са изобразени детайли 11 и 12 за подкрилните резервоари на самолета-цистерна, но RODEN са ги отчупили от платките. Явно ще си останете само с бонусите от платка D.

Прозрачните детайли са на платка G – странични илюминатори и цял детайл за пилотската кабина. Последният е с чудесен фрейминг и много добра прозрачност, въпреки, че е доста дебело отлят. За съжаление в кабината няма никой. Не, не просто няма никой – там няма предвиден кокпит. Нито под, нито задна стена, нищо. Оставям го на съвестта на RODEN. Що се отнася до фюзелажните илюминатори, вероятно ще има затруднения по напасването им, предвид недоотлетите отвори за тях в двете черупки на фюзелажа.

При по-задълбочено вглеждане може да установите, че част от разшивката е неравномерно дълбока и стои като запълнена с шлака.

В заключение – дългоочакван модел в този мащаб, но не е и кой знае какво особено. Липсата на дори елементарен интериор, неравномерната разшивка, недоотлятите отвори за илюминатора и проблемите с фиксирането на фюзелажа, са сериозни предизвикателства.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 122

Видяно: 121

Видяно: 123

Видяно: 121

Видяно: 121

Видяно: 119

Видяно: 118

Видяно: 126

Видяно: 117

Видяно: 119

Видяно: 118

Видяно: 121

Видяно: 121

Видяно: 112

Видяно: 122

Видяно: 117

Видяно: 119

Видяно: 123

Видяно: 121

Видяно: 119

Видяно: 107

Видяно: 119

Видяно: 120

Видяно: 116

Публикувано от: ARTU на 2016-07-06
Видяно: 266