In-Box Previews

Nakajima J9N Otsu “Kikka” AZ Model в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител AZ Model
Мащаб 1/72
Каталожен Номер AZ7387
Описание:

Проектирането на „Кика” („Порктокалов цвят”) започва през септември 1944 год., когато постъпват сведения за успехите на разработения в Германия Messerschmitt Me-262. Изискванията към едноместния двудвигателен изтребител-бомбардировач, който ще разработват от Nakajima, са скорост 700 км/ч, радиус на действие до 200 км с бомбов товар 500 кг и 275 км с бомбов товар 250 кг. Определена била скорост за кацане 150 км/ч, а дистанцията за излизате с два ракетни ускорителя (тяга 450 кг всеки) е трябвало да бъде 450 метра. Самолетът е трябвало да има сгъваеми крила за да се събира в укрития и тунели, предвидени за отбрана на островите.

Машината, проектирана от Kazuo Ohno и Kenichi Matsumura външно приличала на немския Me-262, но е значително по-малка по размери. Разполагането на турбореактивните двигатели било под крилата, което позволявало с минимални доработки да се използват различни двигатели. Това се оказало удачно решение, тъй като разработката на заплануваните двигатели не вървяла. Първоначално се предвиждало разполагането на два двигателя Tsu-11, които скоро заменили с Ne-12. По това време самолетът получил обозначение “специален щурмови самолет „Кика”, но заради недовършените двигатели още не се планирала серия. За щастие японците получили немски BMW 003, което позволило на негова база да разработят умалено копие Ne-20. Този двигател би позволил достигане на разчетните характеристики, поради което на самолета е дадена зелена светлина.

Първият „Кика” е облетян на 7 август 1945 год., управляван от капитан-лейтенант Susumu Takaoka. След четири дни, по реме на втория планиран полет, самолетът е повреден заради неправилно установен ъгъл на ракетните ускорители. Пилотът решил, че не са се запалили, поради което спира основните двигатели за да прекрати излитането. Машината излиза от полосата и е повредена. Не е възстановена поради края на войната.

Към 15 август е почти готов втория опитен самолет, а междзу 18 и 25 машини от първата серия се намирали в различни етапи на сглобяване. Една от тях била двуместна учебна версия.

Били планирани разузнавателен самолет и изтребител с 2 х 30 мм оръдия „тип 5” с 50 патрона на цев. В процес на разработка били двигатели Ne-20-Kai и Ne-120, които имали от 20 до 30% по-голяма тяга от Ne-20.

След войната поне три самолета са отправени към САЩ за изучаване. Само един от тях е съхранен в National Air and Space Museum. Ne-20 е изпратен през 1946 год. на Chrysler Corporation, където е тестван, а докладът с обобщенията е озаглавен "Japanese NE-20 turbo jet engine. Construction and performance" и в момента е изложен в Tokyo National Science Museum.

Моделът на AZ Model пристига в кутия от гланциран картон със странично отваряне. Боксартът е впечатляваща атака на J9N над американски „Хелкети”. На гърба на кутията са дадени цветни четирите предвидени What If камуфлажни схеми. Отбелязани са и местата на съответните декали. В кутията е поставено още една кутия без капак,в която са разположени детайлите, декалите и инструкцията. Това решение е много практично и не допуска повреждане на модела.

Двете платки с детайли са в самозалепващ найлонов плик, позволяващ разглеждане без нарушаване на опаковката. Прозрачният детайл за кабината е в отделно найлоново пликче с клипс.

Инструкцията е двустранно напечатан лист А4, прегънат като книжка в средата. На първа страница имаме схема на детайлите и кратка история. Изработката е описана в 15 стъпки, като необходимите цветове са по Humbroll. На гърба има някакъв немащабен чертеж с пет изгледа, представящ тестовия невъоръжен самолет.

Декалите са добре отпечатани, но с разминаване на белия цвят, което е очеизвадно на „хиномару”-тата.

Прозрачния детайл е от цяла част, което не позволява отваряне, освен ако не срежете детайла. Прозрачността е сравнително добра, фрейминга – ясен. Дебелината от едната страна е по-малка отколкото от другата.

Детайлите са разположени на две идентични по размер платки. Отливката е от сива пластмаса, която стои като грундирана.

На първата платка са общо 20 детайла – две черупки на фюзелажа, по две черупки за двигателите, стойки за колесника, оръдия, капаци на шахтите на колесника. На едната черупка на двигателя разшивката е запълнена в продължение на сантиметър. Иначе гравировката е отчетлива и дълбока, без криви или наранени линии. Стойките на колесника са малко грубички. Проблем са и дебелите държачи на детайлите.

На втората платка са разположени общо 19 детайла – долна част на крилата, две горни полукрила, хоризонтални стабилизатори, колелета, предна и задна част на двигателите, шахта на носовия колесник, кокпит. Седалката на пилота е отлята заедно с коланите. От долна част на детайлите за крилата има доста големи следи от ежектори, които трябва да се изпилят. Приборното табло е сравнително добро, а и не съм убеден каква част от кокпита се вижда от малкия фанар. Разшивката от долна част на крилата е неравномерно дълбока. Основните колелета са отляти с дефекти – всмукнатини, които трудно ще се отстранят.

Като заключение – добър модел за хората, които знаят какво да очакват от тази технология. Добре би било да има приложени смолни и фотоецвани детайли поне за входящите и изходящи отверствия на двигателите и кокпита. Машината е безалтернативна в този мащаб, тъй като 1/72 Nakajima Kikka и 1/72 Nakajima Kikka "Upgraded Kit" отдавна не се предлагат от MPM.

Моделът е доставен от "Нирахоби"


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 349

Видяно: 369

Видяно: 345

Видяно: 350

Видяно: 342

Видяно: 350

Видяно: 328

Видяно: 341

Видяно: 338

Видяно: 349

Видяно: 339

Видяно: 356

Видяно: 344

Публикувано от: ARTU на 2012-09-28
Видяно: 1002