In-Box Previews

IL-4T Soviet Torpedo Bomber Zvezda в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител Zvezda
Мащаб 1/72
Каталожен Номер 7223
Описание:

1. Кратка история:

Далечният двумоторен бомбардировач Ил-4 се отнася към най-известните самолети през Втората световна война. Построен в хиляди екземпляри той участва във всички по-важни действия на съветско-германския фронт. Един от известните епизоди с него е бомбардирането на Берлин в края на Втората световна война.

Бомбардировачът е замислен много добре и има напълно задоволителни за времето си характеристики. Въпреки това самолетът не получава заслужената висока оценка, дори и във времената на преекспониране достойнствата на „Оръжието на победата”.

Ил-4 е последващо развитие на замисления през 1933 год. от Илюшин ДБ-3. Сам по-себе си ДБ-3 е с революционна концепция, съчетаващ висока скорост и голяма далечина на полета – нещо което се е считало за невъзможно по това време. Самолетът е приет на въоръжение и пуснат в серийно производство. През м.март 1939 год. обаче в справка № 3765 „За развитие на самолетостроенето” на НКАП са поставени доста завишени изисквания за скорост. ДБ-3 е подложен на дълбока модернизация, която включва намаляване площта на крилото, нова силова установка, множество технологични промени.

За съжаление пословичното бързане да се пусне час по-скоро новата машина в серия и да се изпълнят фантастичните планове за производство никак не спомагат за подобряване на нейните качества. В съдбата на самолета настъпва обрат, който от положение на блестящо замислено инженерно произведение го прехвърля в групата на посредствено изпълнените машини. В резултат на бързането и липсата на важни изпитания заради спазване на срокове, новият двигател М-88 се оказва напълно непригоден за работа, кинематиката на винтовете ВИШ-23 създавала проблеми, а новите мотогондоли с намалено напречно сечение не осигурявали нормален температурен режим.

Всичко това води до това, че на държавните изпитания модернизираният самолет е представен в дадения срок, но не с М-88, а с М-87Б, монтирани в нови гондоли. Самолетите получават обозначение ДБ-3М, а тези с М-88 обозначават като ДБ-3Ф. Набелязани са 72 необходими доработки и чакащите заводи могат да започнат производство. Още при първите машини през м.ноември 1939 год. обаче излизат наяве доста дефекти, чието отстраняване продължава до м.март 1940 год., като през това време заводите бълват практически непригодни машини, тъй като имат спуснати планове за изпълнение. През това време е намерен най-логичния изход от ситуацията – планът е коригиран и броя самолети е намален.

През март самолетът отново отива на изпитания и там е установено, че той е далеч от зададените параметри. Вината е стоварена на Илюшин и директора на завод № 39 Журавльов, с което главното е свършено – виновни са намерени. В същото време какъв план предлага НКАП? Може би да се нормализира процеса на доработка на самолета? Да се намалят темповете и да се даде време на конструктора спокойно да обмисли и отстрани недостатъците? Нищо такова. Заповядано е да бъде постигнат „решителен прелом” в разработката на самолета, а на самия Илюшин е разпоредено до 15 дни да увеличи скоростта с 60 км/ч. А самолетът започва да воюва… След бойните действия на Северозападния фронт са отбелязани допълнителни проблеми, чието отстраняване е наложително.

Ще се отклоня малко и по отношение на камуфлажа – в началотго на лятото на 1940 год. всички ДБ-3М/Ф започват да се произвеждат с камуфлаж Заповедта за това на НКАП No.228 излиза на 23 май. Предвид строгите правила за камуфлаж в Англия и Германия, процесът по камуфлиране в СССР дава доста голяма свобода за творчество: "Начальнику Первого Главного Управления тов. Шиц и директорам самолетных заводов с 25 мая с.г. отменить существующую окраску самолетов (красный, стальной, белый, серый и др.) как демаскирующую и перейти на нижеследующие цвета покрытий: а) верхняя поверхность крыльев и оперений, боковые поверхности фюзеляжей -зеленоватый цвет (под цвет травы); б) нижняя поверхность крыльев, оперений и фюзеляжа - бледно-голубоватый цвет (под цвет облаков). Вся продукция, окрашенная на 25 мая с.г. по существующим расцветкам в самолетах и агрегатах, перекраске не подлежит".

В средата на 1940 год. ситуацията с „детските болести” на самолета е сериозна и започва да се обръща внимание на конкурентни разработки, като например Ер-2. Започнато е паралелно производство. И въпреки, че ДБ-3Ф далеч не удовлетворява изискванията на военните, в началото на 1941 год. той е един напълно съвременен самолет по това време. Да не говорим, че летвата е поставено достатъчно високо и за цялата война само един бомбардировач успява да прескочи границата от 500 км/ч – американският В-29. И така бомбардировачът на Илюшин посреща войната напълно боеспособен. Но войната води и до нещо друго – цената на технологичните и производствени грешки вече започва да се измерва с човешки животи. Започват промени във въоръжението на самолета и бронирането, промяна има и в броя на членовете на екипажа. През м.ноември 1941 год. пък са разпоредени изпитания с М-82, който е с около 200 к.с. по-мощен от М-88, но и по-тежък с 200 кг. През зимата на 1942-1943 год. започва замяна на някои алуминиеви конструктивни елементи с дървени. Проведените изпитания с различни двигатели, дори и с дизеловия М-30, води до извода, че Ил-4 се съчетава органически само с М-88.

От 1943 год. самолетът получава обозначението Ил-4. Да се разкаже всичко за този самолет е невъзможно. Евакуацията, създаването на нови заводи, непрекъснатите модификации на маината, нарушените доставки на материали, лошите битови условия и отговорността за неспазването на плановете по военовременните закони – всичко това говори за трудовите подвизи, които извършват самолетостроителите. Предвоенният курс за намаляне на производството на Ил-4 за сметка на Ер-2 се налага да бъде преразгледан. Високата технологичност на Ил-4 се оказва решаващ довод за това. През 1943 год. един Ил-4 се произвежда за почти три пъти по-малко време от Пе-2. Общо са построени над 5500 самолета от този тип, като 160 бр. от тях – след войната.

Самолетите от този тип са едни от малкото, специално оборудвани за торпедни атаки. Липсата на боен опит и използването им за други цели, води до липса на ефективност. Въпреки това в края на 1942 год. торпедоносците започват да бележат успехи. Ил-4 се нарежда на четвърто място по брой победи над море – 94 бр. В класацията води Ил-2 с 294 победи, А-20 със 160 и Пе-2 (Пе-3) със 148.

Биографията на Ил-4 е доста обширна, но не е уникална. В крайна сметка, в резултат на доработките, самолетът се получава сравнително добър и има добра бойна ефективност. Още през м.февруари 1943 год. самият Илюшин пише: „За това, че в тъмната нощ да прелетиш 1500 км в тила на врага, е необходимо да имаш силна вяра в надеждността на материалната част – самолет и двигатели.”. Ил-4 такава вяра е заслужил. Той става истински самолет-войник и остава основен съветски далечен бомбардировач до появата на Ту-4. В минно-торпедната авиация последните машини са свалени от въоръжение през 1952 год., кагота са заместени от Ту-14 и Ил-28Т. Като учебни Ил-4 продължават да летят в училището за щурмани от морската авиация.

И да – някакви особени възторзи Ил-4 не е заслужил, но пък дълга памет – безусловно.

2. Моделите:

Няма да крия - самолетът ми стана близък от филма "Торпедоносцы". За съжаление откъм материална част може да се каже, че изборът в 1/72 е предрешен.

Contrail предлагат вакуумно формован модел, включващ възможност да се изработи Ил-4 или ДБ-3. Вакуумно-формовани модели се предлагат от Маэстро и МАВИ.

Ил-4 се произвежда от VEB Plasticart. Моделът има проблеми с геометрията на фюзелажа - неточни сечения и неверен центроплан. Затова пък мотогондолите, крилата и нишите на шасито са направени много добре. Revell преиздават матрицата на VEB Plasticart, като предлагат нов набор декали и декал за приборното табло.

Хорос правят своя матрица за ДБ-3Ф. Моделът е с външна гравировка и сгрешена геометрия. Моделът се издава в опаковка на Maquette, а част от него се намира в кутията на АПЕКС.

Алфа разработват собствена матрица за самолета в началото на 90-те. Моделът има груба вътрешна гравировка, профилът на крилото е сгрешен, сгрешени са капотите на двигателите и гаргрота, а остъклението е доста зле. Именно този модел се преиздава от ZVEZDA. Може да се намери в опаковка от TOGA и ITALERI.

От казаното до тук е ясно, че голяма част от предлаганите модели са вече колекционерска рядкост, а перфектният модел би се получил при евентуално смесване на детайли от китове на Revell и Zvezda. за съжаление Revell-ският модел също е в категорита "колекционерска рядкост". Което не ми остави голям избор и бях принуден да се спра на модела на ZVEZDA, преиздаден като Limited edition в края на 2011 година.

Афтърмаркет може да се каже, че на практика няма. Goffy Model предлагаха смолни детайли, но към момента нито детайлите, нито фирмата ги има на хоризонта - 1/72 IL-4/DB-3 Cockpit Set (Italeri/Zvezda) 228 и 1/72 IL-4/DB-3 Wheel Bay+Engines (Italeri/Zvezda) 229.

Смолни колелета се предлагат с кат.№ 72076 от EQUIPAGE.

За модела се предлага вакуумен комплект фанари с кат.№ 72-24 от FALCON.

Декали се предлагат от AML, Inscale 72, PH Model, Tally Ho!, Travers.

3. Моделът:

Кутията е от мек картон с капак, всичко това запечатано във фин найлон. Чудесен боксарт, даващ визия към този прекрасен самолет. В горния ляв ъгъл е подчертано с банер, че моделът е ограничена серия. Отстрани на капака са дадени необходими бои с номерация по ZVEZDA и MODEL MASTER. Според информацията там дължината на готовия модел трябва да е 21 см, а в кутията има общо 58 детайла.

В кутията в насипно състояние намираме инструкция, листче с детайли и пластмасовите детайли. Инструкцията е формат А3, прегъната в средата за да се получи като книжка формат А4. На първа страница има кратка историческа справка на няколко езика и обичайните съвети и предупреждения. Самото сглобяване е показано в 24 етапа на средните две страници. Схемите са добре онагледени, на някои места са дадени допълнителни графики как трябва да изглежда сглобения детайл. На последната страница е дадена единствената камуфлажна схема - светло-син (Model Master 2131 USSR Flanker Medium Blue) цвят отдолу, и трицветна схема отгоре, включваща зелен (Model Master 1713 Medium Green), черен (Model Master 1749 Flat Black)и светло-кафяв цвят (Model Master 1742 Dark Tan). Цветът на интериора е светло-сив (Model Master 1730 Flat Gull Gray). Аз лично не се доверявам нито на цветовете, нито на схемата.

Декалното листче е мъничко и съдържа четири звезди (две за долната част на крилата и две за вертикалния стабилизатор, гвардейски знак (даден на инструкцията отляво, а на бокс-арта отдясно), и надпис за торпедото "Подарок Гитлеру". Отпечатани са много добре, без разминавания и дефекти.

Детайлите са разположени на две големи и една малка платка от маслинено зелена пластмаса и една платка с прозрачни детайли. Гравировката е вътрешна, на места доста позахабена.

На малката платка са двете черупки на фюзелажа. В горната част зад гаргрота има всмукнатини, около ръкохватката за качване на екипажа също има всмукнатини и трябва да се заличи и изработи от тел. Страничните прозорчета в задната част са маркирани, но не са разпробити. Няма дори загатнат интериор.

На първата голяма платка са крилата и мотогондолите - общо 10 детайла. Тук разшивката е доста захабена, а начинът на монтаж на сглобените елементи на крилата към фюзелажа изглежда доста кошмарен. Определена трудност представлява и монтирането на мотогондолите към полукрилата и центроплана, тъй като е предпоставка за допускане на грешки. Разшивката е сравнително точна (по чертежите от сп."Моделист конструктор").

На втората платка са 53 детайла - всичко останало по интериора и екстериора. Отливката е доста дебела, има доста леяци, но няма неотстраними дефекти. Картечниците определено трябва да се заменят със смолни или метални. Гумите са без грайфер, джантите също нямат текстура. Зад торпедото е даден да се монтира някакъв резервоар (?), който на бокс-арта е свързан с тръбички към торпедото. Интересно е, че той присъства само при носене на торпедо 45-36АН, но не и при торпеда 45-36АВ и 45-36АМ. Естествено в комплекта е дадено първото торпедо, но нищо не пречи от него да направите някое от другите две. Тотално е сгрешен интериора на щурмана. По неговия под няма никаква текстура, а там би следвало да има капак за напускане на самолета. Картечницата в турелната установка няма нищо общо с оригинала, дори самата основа на установката е тотално опростена. Не виждам и особен смисъл от дадената картечница за обстрел назад и надолу, тъйкато там трябва да се отваря прозрачния капак, но пък не е дадена стойката и перископичния прицел.

Прозрачните детайли са общо седем на брой. Дебелината на някои от тях надхвърля 1,5 мм. Оттам се влошават и оптичните качества. Не е предвидено капакът на щурмана да се оставя отворен, както и фанарът на пилота. Липсата на интериор обезсмисля това упражнение. Липсва фрейминга на горния (астро-люк) и долния капак на носовия канцел.

В заключение - има една хубава българска поговорка: "Когато няма риба, и ракът е риба". Моделът е сравнително добър, има доста кусури, свързани с геометрията на мотогондолите и опростяването на някои части, липсва интериор и дебелото и грубо остъкление. За сметка на това цената е приемлива, а в скоро време не се очаква някой от големите производители да пусне в серия този забележителен модел, с отстранени недостатъци.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 441

Видяно: 440

Видяно: 435

Видяно: 425

Видяно: 461

Видяно: 421

Видяно: 442

Видяно: 445

Видяно: 423

Видяно: 444

Видяно: 420

Видяно: 407

Видяно: 445

Видяно: 421

Видяно: 438

Видяно: 399

Публикувано от: ARTU на 2011-12-26
Видяно: 1790