In-Box Previews

Messerschmitt Bf.109F-4/Trop Hans-Joachim Marseille Fine Molds в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител Fine Molds
Мащаб 1/72
Каталожен Номер FL-5
Описание:

Серийният Messerschmitt Bf.109F “Friederich” е сериозно усъвършенстване на "Emil" е един от последните "изпипани" 109-ки. Оборудван е с мощните Daimler-Benz DB 601E и изключителното моторно оръдие MG 151/20 20mm, F-4 е върхът в развитието на “Friederich”. Според някои експерти, версията е върхът в развитието на 109-ките. Тропическата версия има обозначение "Trop".

Преди да продължа нататък, няколко думи за Ханс-Йоахим Марсей.

Hans-Joachim Marseille (1919-1942) носи много прозвища: “Звездата на Африка”, “Младият орел”, “Жълтата 14-ка”, “Орелът от Африка” или “Пустинната звезда”. Само за една година той се превръща в най-способния изтребител с най-високи успехи срещу RAF. Той покрива името си със слава и почести в небето на Североафриканската пустиня. 18-годишен Марсей постъпва на служба в Луфтвафе, а четири години по-късно среща гибелта. Така се ражда една легенда.

Марсей е роден на 13 декември 1919 г. в Берлин-Шарлотенбург. Неговият баща, 3игфрид Марсей, участвува като летец по време на I световна война, става генерал-майор от Луфтвафе и през 1943 г. заминава на Източния Фронт.

Йохен, както го наричат приятелите му се въодушевява от авиацията от най-ранна възраст. Веднага след завършване на училище, той постъпва в Луфтвафе. Летателната си подготовка започва на 7 ноември 1938 г. Въпреки показания отличен успех в летателното обучение, той не може да привикне към военната дисциплина. Отнася се с пренебрежение към формалната служба, но държи много на индивидуалните качества. Нерядко е наказван за непозволен бръснещ полет или фигурен пилотаж.

През август 1940 г. той е назначен в 4./JG 52 под командуването на щафелкапитен Йоханес Щайнхоф, чиято ескадрила вече взема участие във въздушната битка за Англия. При третия си боен полет, Йохен сваля един Spitfire, който е първата му победа. По време на службата си в JG 52 Марсей сваля 7 Spitfire, но и сам е свалян 4 пъти, като всеки път успява да приземи машината си върху плажа на френския бряг при Гриз-Нец. С чин оберфенрих Марсей лети по това време като воден.

В началото на 1941 г. Ханс-Йоахим Марсей пристига в Дьобериц в I / JG 27, която на 22 април е прехвърлена в Северна Африка за да подкрепи сражаващата се там срещу Британските сили Regia Aeronautica (италианските ВВС). Марсей постъпва в 3./JG 27, в която цари сурова дисциплина, наложена от оберл-т Герхард Хомут и която не остава незабелязана от него. Още на следващия ден след пристигането си в Африка З-та ескадрила прави три бойни изпитания в пустинята. При първия полет, сваляйки един Hurricane, Марсей постига първата си победа за ескадрилата, но сам е улучен тежко от французина л-т Жаме Денис и е принуден да кацне по корем. Въпреки че наземният персонал преброява повече от 30 пробойни в неговия Bf.109, от главата му не е паднал и косъм.

Пет дни по-късно, летейки с ескадрилата си в небето над Тобрук, забелязва няколко летящи над самата земя Bristol Blenheim. Преди някой от неговите другари да успее да забележи врага, той вече пикира, стреляйки по моторите на противника. Естествено, самоволникът е наказан след това, че не е докладвал за противника и е изоставил ескадрилния строй без позволение.

През май 1941 г. Марсей е произведен в чин лейтенант. По това време има вече 13 въздушни победи. Първият бой, в който Марсей постига няколко победи, става на 22 ноември 1941 г., когато 3-та ескадрила се среща с 16 Hawker Hurricane. Въпреки че англичаните имат количествено превъзходство, те летят ниско и изчакват Bf.109 първи да атакуват. За по-сигурно Хърикейните образуват отбранителен кръг, така че да си осигурят взаимна огнева защита. Но сметките им не се оправдават. Немците не нападат, а продължават пътя си покрай "игралното колело". Изведнаж от тяхната група светкавично се отделя Марсей, толкова бързо, че воденият му не успява да го последва. С издърпан до край лост към себе си и присвити очи той се устремява право към слънцето. След това бързо обръща машината си така, че слънчевият диск остава зад гърба му и се хвърля върху английския отбранителен кръг. От далечна дистанция разстрелва най-близкия Hurricane, който се сгромолясва горящ в пустинята. После настъпва педалите на крачното кормило и в дълбок вираж стреля и обръща в пламъци втори Hurricane. Последва ново изкачване към слънцето.

Противниковото колело продължава да се държи неразкъсано, а 3-та ескадрила все още се бави с атаката си, когато Марсей за втори път се спуска откъм слънцето. Неприятелския кръг се разтваря и 14-те Hurricane, въоръжени с по 8 картечници, се устремяват срещо безумно смелия нападател. Постигайки трети успех, Марсей подтиква най-сетне своята ескадрила, коята се хвърля в атака. В последвалия безпорядъчен въздушен бой, той сваля още два английски изтребителя. Другарите му свалят други три машини без да понесат собствени загуби.

Към 2 декември Йохен Марсей има вече 33 победи, за което получава лично от маршал Кеселринг Златния немски кръст.

След като Марсей намира своя боен стил, окуражен от това, започва бързо да увеличава бойната си сметка. Две седмици по-късно той вече има 48 победи. После се разболява от треска, която го държи извън бойните действия 4 седмици. След оздравяването си Марсей започва да лети по 5 да 6 пъти дневно. От сутрин до вечер се намира в небето. Но след полетите умората се отразява. Във въздуха Марсей действува като човек-компютър: отлично зрение, пространствена ориентировка и точно око. Всичко това го прави изключително опасен противник. Изразходваните от него муниции винаги са нищожни. Средно за една свалена неприятелска машина се нуждае от 15 изстрела. Има случай, при който изразходва за свалянето на 6 Hurricane 10 снаряда и 180 куршума от картечниците... Нерядко Марсей постига втората си победа преди първата машина да се е разбила в земята. Доста тежко е било положението на неговия воден Райнерт Рьотген при следването му, защото Марсей буквално скача от жертва на жертва. Понеже Рьотген трябва да описва и брои победите на водещия си, в ескадрилата го наричат "сметачната машина".

По повод на 50-тата си победа на 22 февруари 1942 г. Марсей получава Рицарския кръст, а през април е повишен в чин оберлейтенант. “Еду” Нойман приема командуването на JG 27, Хомут става командир на I Gruppe, а Марсей - на З-та ескадрила/щафелкапитен/.

По това време загива сестрата на Марсей - Инге. Това трагично събитие потриса пилота. Той се затваря в себе си, става зъл и мрачен. Живее само с полетите и сраженията. Явно обичта му към нея е била твърде голяма и в скръбта си, извън полетите, загубва интерес към всичко.

На 3 юни в продължение на 11 минути сваля 6 Curtiss Kittyhawk от 5-та южноафриканска изтребителна ескадрила. Три дена по-късно Марсей получава Дъбовите листа към Рицарския кръст за 75-ата си въздушна победа. На 17 юни постига 100-та си въздушна победа, като сваля 10 противникови самолета, 6 от които в продължение на седем минути! За това е произведен в чин капитан и отличен с Мечовете към Рицарския кръст. Междувременно Ханс-Йоахим Марсей става национален герой в Германия, благодарение на подвизите си във въздуха, като се прочува особено сред дамските кръгове.

По време на отпуската си в Германия през лятото на 1942 г. Марсей се запознава с Ханелизе Бахар, обиква я и се сгодява с нея. Сватбата е насрочена за Коледните празници. В Рим Марсей е отличен с италианския Златен Медал за храброст. По време на Втората Световна война това високо отличие получават само още двама души: Йоахим Мюнхеберг и херцогът на Аоста. Даже Ервин Ромел получава само сребърната степен на това отличие.

При завръщането на Марсей в Северна Африка Луфтвафе вече са превъзхождани от противника шест пъти. При все това още в първия си боен полет героят успява да постигне 10 победи. Това става на 31 август 1942 г. На следващия ден предиобед 3-та ескадрила излита за съпровождане на група Щуки южно от Имаид. От височина 3000 м ги атакуват 10 Kittyhawk точно в момента, когато Щуките се готвят за пикиране. Без да губи време Марсей контраатакува. В 08.28 часа сваля първия самолет, улучен от 30 метра дистанция с къс ред от картечниците. Две минути след тава го последва втори, избухнал още във въздуха. Тогава шест английски изтребителя се нахвърлят върху "жълтата 14-ка", опитвайки се да се разправят с кошмарният си противник. Марсей ги оставя да се приближат и приема боя. След серия неотразими атаки, в 08.39 часа разстрелва последната машина от атакувалата го група. След по-малко от два часа, в 10.20 часа, Марсей повежда звено в прикритие на Щуки, летящи към Алам ел Халфа. Отдалеч забелязва бомбардировъчна група на съюзниците ескортирана от Kittyhawk. Три от тях го нападат и всичките са свалени в скоротечен бой до 10.55 часа. В 11.02 часа заедно със звеното си влиза във въздушен бой и сваля още два самолета. След това се насочва към друга вражеска група и сваля още две машини. Към 17.00 часа 3-та ескадрила отново е вдигната във въздуха за съпровождане на Ju-87 от LG 1. Групата e прехваната от 15 Kittyhawk. Между 17.47 часа и 17.53 часа Марсей сваля 5 Kittyhawk, с което постига за този единствен ден, 1 септември 1942 г. 17 победи. На следващия ден му връчват Брилянтите към Рицарския кръст.

На 28 септември 1942 г. високо над пустинята Марсей среща 5 Spitfire и сваля един от тях. Това е и последната му победа.

На 30 септември 1942 г. Ханс-Йоахим Марсей се качва в своят нов Bf.109G-2, с които току-що е превъоръжена ескадрилата, и излита с ескадрилата си към Кайро на прехват на британска авиогрупа. След като не открива противник Марсей повежда ескадрилата си обратно. Над Ел Аламейн, около 11.20 часа другарите му забелязват, че от двигателя на неговия самолет излиза гъст синьочерен дим. По радиото той съобщава, че има пушек в кабината, липсва му въздух и не може да вижда, тъй като и вентилацията не помага. Райнер Рьотген, неговия воден, го направлява по радиото. Над немските линии Марсей решава да напусне машината си. Съгласно предписаната методика обръща самолета по гръб и се оставя да изпадне от седалката. Неуправляваната машина обаче рязко загубва височина и Марсей е ударен от опашния стабилизатор. Отхвърлен е настрани, а парашутът му не се отваря. Марсей загива на няколко километра южно от Сиди ел Аман на 30 септември 1942 г. в 11.26 часа.

За малко повече от 1 година Марсей извършва 388 бойни полета. Победителят на 158 противника е погребан във военното гробище край Дерна. Италианците издигат край гроба метална пирамида, върху която на бронзова плоча е гравирано: "Тук почива непобеденият капитан Марсей".

Затова не е и чудно, че изтребителят Bf.109F, на който лети Марсей, е една от най-желаните 109-ки във всяка една колекция.

Опаковката е типичната за Fine Molds - кутия с горен капак от гланциран картон, с динамичен боксарт, изобразяващ поредната победа на Марсей. От двете страни на капака са дадени две камуфлажни схеми на жълтата 14-ка от 3./JG 27.

В кутията намираме инструкция, плик с декали, прозрачни детайли и polly-caps, както и найлонов плик с платки с непрозрачни детайли.

Инструкцията е тип "чаршаф" от осем листа, като изработката на модела е в осем стъпки. Схемите са добре направени и без главоблъсканици, като изключим преобладаващите японски йероглифи и съвсем оскъдните описания на английски, които не дават съвсем ясна представа кое и защо се прави. Цветовете са дадени в таблица по Tamiya, Humbrol и Gunze Sangyo Mr Color.

На две страници с черно-бели схеми са дадени и четирите варианта, които може да изработите. Всимки са на самолет Bf.109F от 3./JG 27, пилотиран от Hans-Joachim Marseille. Първите две машини са от периода, когато Марсей е със звание Lt., третата е със звание Oblt., а последната е с Hptm. Годината за всички машини е 1942-ра.

FineMolds предлага два декални листа. Единият е стандартен за Bf 109F със служебни надписи и маркировки. Другият е специфичен за F-4 на Марсей. Два от кръстовете са отпечатани с драскотини, имащи за цел да имитират поражения по маркировката. Нма разминавания на цветовете или дефекти при печата. Предвиден е декал за приборното табло.

Прозрачните детайли са два - фанар и мерник. Ако имате желание да отворите кабината - или трябва да си намерите вакуумен фанар, или да се въоръжите с търпение и остър нож. Отливката едобра, с чудесен фрейминг и много добра прозрачност. Предвидени са две polly-caps за витлото.

Непрозрачните детайли са разположени на една голяма, една малка и четири малки платки, като пластмасата е пясъчно жълта, а отливката без забележки или дефекти. Разшивката е фина вдлъбната.

Платка А има 35 детайла - долна половина на крилата, две горни половини, резервоар, колесници, елементи на кокпита, елементи от екстериора и интериора. Предвидена е и много добре отлята пилотска фигура, която е ювелирно изработена.

Платка В съдържа 4 елемента - двете черупки на фюзелажа и капаците над двигателя. Традиционно за серията 109, Fine Molds е отляла двигателя, който може да се експонира с отворени или затворени капаци.

Платки D и J имат само по един елемент - пропелер. Разликата е в широчината на лопатите. В инструкцията е пояснено кой пропелер къде се монтира.

Платка J е с въздухозаборника за турбокомпресора, изработващ се от два елемента. Платка H има четири детайла - седалка, парашут, дола част на мотогондолата и въздушен филтър за турбокомпресора. На седалката липсват отляти колани, такива не са предвидени и като декали.

В заключение - безспорно това е най-добрият F-4/Trop в този мащаб. Доставен е от "Нирахоби".


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 510

Видяно: 573

Видяно: 509

Видяно: 509

Видяно: 492

Видяно: 503

Видяно: 517

Видяно: 521

Видяно: 513

Видяно: 549

Видяно: 518

Видяно: 482

Публикувано от: ARTU на 2009-12-12
Видяно: 2264