In-Box Previews

Heinkel He-162 A-2 Volksjager Dragon в мащаб 1/72 от Слави Славов (ARTU)

Производител Dragon
Мащаб 1/72
Каталожен Номер 5001
Описание:

Heinkel He-162 Volksjager е едномоторен реактивен изтребител на Luftwaffe, разработен в края на Втората световна война, като за основа е използван експерименталният He-178. Той е най-бързият от всички самолети от тази епоха, взели участие в бойните действия. Известен е и с наименования "Salamander" и "Spatz" ("Врабец").

Заданието за самолета е даден през 1944 год., в резултат на катастрофалните бомбардировки на територията на Германия от страна на тежките американски бомбардировачи. На ръководството на Luftwaffe е било ясно, че има нужда от качествено нов изтребител, който да не бъде сложен за пилотиране и да се изработва от евтини материали. Спуснати са спецификации от RLM, като поръчката е дадена на Heinkel на 30 септември 1944 година. В конструкцията на самолета е трябвало да се използват евтини и достъпни материали, да не се изисква квалифицирана работна ръка при производството му, както и самолетът да може да се строи бързо в големи количества. На 29 октомври 1944 год. са били готови чертежите, а първият полет с опитната машина Не-162 V1е осъществен на 6 декември същата година. Въоръжението, при тегло на самолета не повече от два тона, е било определено на две 30 мм оръдия MK 108 с 50 снаряда всеки, или две 20 мм MG 151 със 120 снаряда на цев.

Планиран е бил темп на производството достатъчен, за да има 1000 боеготови изтребителя през април 1945 год. и 2000 изтребителя през май. Въпреки плановете обаче, в края на април 1945 год. в състава на JG 1 е имало едва 50 машини, а през май - 116 самолета.

Единственият вариант на "народният иззтребител", произведен в достатъчни количества, е Hе-162 A-2, практически веднага сменил на производствените линии А-1. Изпитанията на късоцевното МК-108, което се явява основно въоръжение на Hе-162 A-1 дават като резултата поява на вибрации на елементите на конструкцията, следствие на силния откат. В качеството на временна мярка самолетът е превъоръжен с МG-151/20. Наименованието е променено на Hе-162 A-2. Двойката МG-151 с по 120 снаряда на цев са с тегло 121кг, докато МК-108 - 215 кг. По тази причина в носа е поставена 60 кг противотежест за да се съхрани центровката. Оръдията МК-108 се е планирало да се поставят все пак на Hе-162 A-3, за което неговият фюзелаж е трябвало да се усили, но реално този вариант не е произвеждан.

Външно Hе-162 A-2 на практика не се отличава от опитните машини, с изключение на увеличената площ на крилата (до 11кв.м) за сметка на по-големи елерони, и увеличена разпереност на стабилизатора (то 2,65 м до 3,40 м). Двигателят ВМW-00ЗА-1 в процеса на производство е сменен с ВМW-00ЗЕ-1 и Е-2, като е разглеждан и вариант тези двигатели да бъдат заменени с Jumo-004D.

He-162 не успява да забави краха на Третия Райх.

Кутията е с гланциран капак, чудесен боксарт, отстрани има две снимки на готовият модел. Релийзът е в далечната 1980 година. Вътре има найлонов плик с пластмасови детайли, пликче с малка фотоецвана платка, декален лист, инструкция.

Инструкцията е тип "чаршаф" от шест страници. Има допълнителни два нюанса на синия цвят. На първата страница има копие на боксарта от капака, заедно с кратка история на самолета. Изработката на модела е на две страници, реализирана в десет стъпки. Графиките са чудесно оформени. Дадени са две камуфлажни схеми.

Декалите са добре отпечатани, но заради стареенето вече жълтеят. Позволяват изработката на два самолета:

- He-162 A-2 s/n 120074, от 3./JG1, управляван от Oberleutnant Emit Demuth

- He-162 A-2 s/n 120077, “Red 1” от 2./JG1 , с неизвестен пилот, Leck, 4 may 1945. Самолетът е пленен в Leck и откаран в САЩ, където е изпитван. По-късно самолетът е придобит от Ed Maloney, който го възстановява и излага в музей в Калифорния. И все още си е там.

Непрозрачните детайли са на една голяма и две малки платки. Гравировката е вдлъбната, а отливката прецизна и без забележки.

Голямата платка има общо 29 детайла - двете половини на фюзелажа, ходова част, криле, кокпит, елементи на интериора и екстериора. От вътрешна страна на кокпита има дадена някаква гравировка, но не отговаря на реалността. За сметка на това шахтите на основният колесник са доста прецизно представени, с доста фини и ювелирни детайли. Раздвижване на механизацията по крилото може да бъде постигната чрез кълцане. Най-сериозен недостатък са цефите на двете оръдия, които задължително трябва да бъдат шлайфани и заменени с подходящи игли от спринцовки.

Едната малка платка има четири детайла - елементи на задното оперение. Отливката е чудесна, раздвижване на механизация - само след отрязване.

Другата малка платка има 9 детайла - капаци на двигателя и самият двигател. Много добра и детайлна отливка. Капаците от вътрешна страна имат текстура, но и по две следи от ежектори, които я обезсмислят, тъй като запълването им ще унищожи текстурата. Предлага се опция за отворени или затворени капаци на двигателя.

Фотноецваната платка е с 11 елемента - детайли за двигателя, приборно табло, антена. Приборното табло е без филм, но с много добре гравирани уреди. С лупа и тънка четка може да постигнете доста реалистичен изглед.

Платката с прозрачните детайли е тонирана в тъмнокафяво. Фанарът е от две части, което позволява да бъде оставен отворен. Има даден прицел и прозорчето над предния колесник. Фанарът е тънкостенен, с добра текстура и прозрачност.

В заключение - много добър модел, даващ чудесни възможности за детайлизация. Въпреки 30 годишната си възраст продължава да бъде актуален.


Галерия:
Кликни на изображенито за увеличаване на размера му.

Видяно: 489

Видяно: 510

Видяно: 481

Видяно: 485

Видяно: 496

Видяно: 476

Видяно: 482

Видяно: 476

Видяно: 495

Видяно: 507

Видяно: 465

Публикувано от: ARTU на 2009-11-14
Видяно: 1589