Библиотека

Азбука на стендовия моделизъм

Адхезия – способността на боята (лака или грунда) за сцепление към повърхността. Ако боята има лоша адхезия, то боята се задържа лошо, отделя се при използване на маски, или просто когато вземате в ръце модела. Боята с добра адхезия се задържа здраво, и може без притеснения да маскирате отгоре. Ако действително една боя има лоша адхезия, то е необходимо в този случай да използвате грунд.

Аксесоари – Под аксесоари в широкия смисъл се разбират различните допълнителни изделия, необходими на моделиста за да сглоби модела или да го подобри. Към аксесоарите се отнасят моделните лепила, кит, бои, лакове, специалните течности за поставяне на декали, течните и лентоподобни маски и т.н. Освен това, има и аксесоари към диорами – това са набори варели, шанцов инструмент, ръчни оръжия, а така също и допълнителни елементи, които можете да използвате при композирането на диорамата за насищането и с реалистични обекти. Авиомоделистите често отнасят към аксесоарите различните набори авиационно въоръжение (бомби, ракети, подвесни контейнери), допълнителни детайли за кабината, набор навигационни светлини, авиационно оборудване и други.

Аерограф – това е инструмент за боядисване на модели. Опитните моделисти боядисват само с помощта на модела, като “добрата стара” четка се използва само за определен вид детайли. Аерографът нанася боята на тънък и равен слой, който е невъзможно да се достигне с помощта на четка. С помощта на аерозолните бои също е невъзможно да се постигне подобно добро ниво на боядисване. Аерографът представлява миниатюрен разпръсквач за боя, работещ с въздух под налягане. Въздухът се нагнетява с помощта на компресор. Аерозолните бои са специални бои в аерозолни балони. При натискане на главата (разпръсквача) на подобен балон, боята се разпръсква върху модела. Въпреки че на определени повърхности аерозолните бои дават добри резултати (в сравнение с четка), все пак боядисаният детайл е по-лош отколкото боядисаният с аерограф. При работата с аерозоли е необходим определен опит – при неумели ръце ще се разтече боя или ще се образуват капки. За получаване на приемливи резултати при боядисване с аерозоли, е необходимо преди това да се тренира на парче пластмасов детайл – парчето картон не дава добра яснота за поведението на боята. При прекалено близко разстояние между разпръсквателната глава и повърхността, се образуват капки или потича боя. При прекалено голямо разстояние, капките боя успяват да изсъхнат преди достигане на повърхността на модела, и това дава особена зърниста структура на повърхността.

Вдлъбнатини (вдлъбнати раковини) – понякога на повърхността на детайлите при отливане се образуват вдлъбнатини, вследствие слягането на полистирола. Производителите по принцип се стараят те да бъдат от вътрешната (невидимата) страна на детайлите, но това не винаги е възможно. Ако на повърхността на детайла има такава вдлъбнатина, то тя се запълва с моделен кит и след това се шлайфа. Именно по този начин в автосервизите ремонтират вдлъбнатините по автомобилите.

Грундиране – прави се за предварително боядисване на повърхността на модела преди нанасяне на боята. Грундът трябва да има достатъчно добра адхезия за да задържа боята и да няма проблеми при използване на маски. Редно е да се спомене, че почти всички моделни бои притежават достатъчно добра адхезия и не е необходимо да се грундира под тях. Но има един аспект при използването на грундовете – светлият (бяла или сребриста) грунд улеснява оцветяването на моделите, отлети от тъмна пластмаса. Без негова помощ би следвало да се нанасят няколко слоя боя. Грундирането така също позволява да се проявят и незабележими дефекти на повърхността след нейното китване и шлайфане. На този етап е по-лесно да се коригират и отново да се грундира това място, отколкото ако вече сте нанесли камуфлажа.

Диорама – Истинската машина “живее” в специфична нейна “родна” среда. За танкът това е бойното поле, за самолета – летището, за кораба – повърхността на океана. Именно по тази причина моделите на техника и фигурките изглеждат сякаш безжизнено на книжните полици. Много често колекционерите се стараят да поместят своя модел или фигура в центъра на неголяма композиция или жанрова сцена. Тази композиция наричаме диорама. Диорамата представлява късче от местността, което се явява жизнената среда на вашият модел. По размери диорамите може да са огромни – до няколко метра, или съвсем малки – малко късче от селски път, със затънала в нея военна кола… Има диорами по-малки от длан – на такава композиция могат да се съберат едва два-три войника, но често такава диорама може да се окаже истинско произведение на изкуството. Моделите на самолети обикновено се установяват на бетонни писти, танковете – на междуселищен път или покрито с препятствия бойно поле. Съдомоделистите често имитират бурно море, с характерна пенна бразда зад кърмата на модела. Често диорамата е населявана с персонажи – фигурки на техници, артилеристи, пилоти… За създаването на диорами се изработват специални аксесоари – летищно оборудване, гилзи, телеграфни стълбове, и хиляди други изделия, които е невъзможно да изброим. Тези детайли се изработват както от пластмаса, така и от епоксидна смола ли фотоец.

Кит, моделен кит (шпакловка) – Дори и моделът да е изработен с много добро качество, след залепянето на детайлите остават видими шевове. За скриването им е необходим кит. Той се нанася на нужното място, а след изсъхване се шлайфа, докато повърхността стане с исканата геометрия. По този начин се коригират вдлъбнатини, одрасквания и други дефекти. Моделните китове се предлагат обикновено в тубички. Когато обаче липсват, моделистите често използват... автомобилен кит. Той обаче трябва да стои и да съхне по-дълго време. Понякога може да се наложи да се нанася кит няколко пъти. Китът се нанася с мини-шпакла или с друг подходящ инструмент. В последно време вместо кит все по-често се използват различни видове цианоакрилатни лепила – например Loctite Gel.

Компресори – компресорът е необходим за работа с аерограф. Именно той захранва аерографа с въздух, необходим за разпръскването на боята. Далеч не всеки компресор обаче е подходящ за тази цел. На първо място – не трябва да се използва прахосмукачка – тя не дава необходимото за аерографа нарягане… и преграва. Също така не са годни и портативните автомобилни компресори за помпене на гуми. При тях е недостатъчно подаването на въздух (количество въздух в секунда, дебит) при необходимото налягане. Един често срещан оптимален вариант е използване на компресор от хладилник. Той трябва да се използва заедно с пусково реле, с което е бил включен в оригиналната схема. Между компресора и аерографа се поставя “ресивър”. Той представлява съд или балон, който изглажда пулсациите и неравномерностите при работата на буталния компресор. Изработва се от съд с достатъчно дебели стени. С компресора е съединен с маркуче или шланг, а с друг шланг – с аерографа. От компресора често излизат пръски масло, които могат да попаднат на модела и да развалят слоя боя. Освен това маслото може да се отлага в шланга и аерографа на “приплюва”, когато се събере достатъчно. За да не се случват подобни проблеми се монтира масленият филтър. Маслото, което компресорът изхвърля, е необходимо да се връща обратно, за да не излезе техническото средство от строя. За тази цел в него се долива акуратно веднъж годишно или по-често, в зависимост от начина на експлоатация. И накрая – има и специални компресори за моделисти – те са много по-малко шумни, не изхвърлят масло и дават необходимото за работата на аерографа налягане.

Конверсия, конверсионен набор – конверсията това е преправяне на модел от една модификация в някаква друга модификация. Много моделисти изработват великолепни конверсии на базата на съществуващи модели. Например модел на прехващач МиГ-25 може да се конвертира в разузнавателна версия. За тази цел е необходимо само да се изготви отново носа, който при разузнавателния самолет се различава доста. За опростяване на конверсиите много фирми изработват конверсионни набори. Конверсионен набор – това е набор от детайли за конверсия. От тези детайли не може да се построи цял модел, но с тяхна помощ такъв модел може да се преработи в друга негова модификация. Конверсионните набори се изработват както от пластмасови детайли, така и във вид на смолни и метални фотоецвани комплекти. Някои конверсионни набори се комплектоват и с декали.

Копийност – характеристика на модела, показваща доколко точен се явява той по отношение на копираният модел. Добра копийност притежават модели, които достатъчно точно повтарят всички размери на реалния прототип, с отчитане на съответния мащаб. Освен това копийноста на модела се придава от доброто ниво на детайлиране, когато на малката реплика са повторени всички малки елементи от конструкцията. Копийна може да бъде и боята – ако малкият модел е украсен така, както е оцветен и реалният модел. Копийността на практика е реализмът – когато моделът изглежда като истински. Но не винаги реализмът означава копийност – достатъчно реалистичен модел може да не бъде достатъчно копиен. Копийността е един от основните критерии при оценяване на моделите.

Лакове – за моделистите се пускат в продажба специални видове лакове. Към тях преди всичко се отнася матовият лак – при покриване с него на блестяща повърхност, тя може да се превърне в матова. Смисълът е в това, че на матовата повърхност декалите прилепват по-лошо – тяхната прозрачна подложка “сребрее” на матова повърхност и това не изглежда копийно. Затова обикновено моделите се боядисват с гланцови бои (лакове), след това се залепят декалите (на гланцова повърхност декалът не “сребрее”), и накрая се покриват с матов лак. Освен матовите, разбира се, има и гланцови лакове. Те позволяват на повърхността да стане блестяща. Нанасянето на гланцов лак най-добре става с аерограф. Особено при коригиране на повърхността на прозрачни детайли, които вследствие остаряването на матрицата губят повърхностните си качества. Съществува и още една група лакове – това са цветните лакове. Те се използват за получаване на цветен оттенък на прозрачните детайли – навигационни светлини, цветни стъкла. Има и лак, който позволява да се получават тонирани стъкла.

Лепило моделно – пластмасовите модели се изработват от полистирол. За слепването на детайлите се използват специални моделни лепила на основата на бутилацетат. Това вещество разтваря полистирола и по този начин детайлите се “заваряват” един към друг. След това лепилото се изпарява и пластмасата в тази част се втвърдява. Заради факта, че това лепило представлява просто един разтворител за полистирол, то е ясно, че нищо освен него не може и да лепи. Нанасянето на лепило върху детайлите най-често става със заострена дървена клечка. Не трябва да се допуска и попадане на лепило върху повърхностите на модела – така може да се повреди пластмасата. В тази връзка, когато се нанася лепило в изобилни количества, при сглобяването то ще бъде изхвърлено навън. На залепеният детайл е необходимо да се остави достатъчно време за да изсъхне. Понякога като лепило се използва нитроразтворител или ацетон. Те имат друг химичен състав и не разтварят пластмасата, а само я размекват. Заради това здравината на подобен шев ще бъде слаба и е възможно да се разлепи. Също така не трябва сда се използва моделно лепило в качеството му на кит, при разтворени в него парчета полистирол. Тази препоръка се среща в старите издания за моделисти, но е е коректна. Най-добре е да се използва моделен кит за тази цел. Имайте впредвид, че лепилото е токсично и огнеопасно – не допускайте попадането му в очите и в дихателните пътища. Дръжте далеч и от деца. Напоследък много често се използват т.нар. секундни (цианоакрилатни) лепила. Loctite например предлага лепило и гел – лепилото слепва за секунди, което не позволява корекции на вече залепеният детайл. Подобни корекции могат да се извършват когато се използва гел, а и повърхноститте след това се забърсват много лесно. Секундните лепила се използват преди всичко при работа със смолни и фотоецвани детайли.

Литници (литникови рамки) – моделите се отливат в литникови форми от разтопен полистирол. Течният полистирол постъпва в матрицата по специални канали. След изстиването и извличането от матрицата, готовата отливка представлява рамка, образувана на мястото на каналите, на която се намират детайлите. Тази рамка се нарича литник. Преди да започнем сглобяването на модела, трябва да отделим детайлите от рамката. Това се прави с помощта на макетен нож или фини клещи-резачки.

Маска – когато оцветявате своя модел, то боята не трябва да попада на определени повърхности като прозрачни стъкла на кабината, фарове, наблюдателни уреди. За тази цел се използват маски. Те представляват покрития, чиято задача е да защитават от попадане на боя на повърхности, където не трябва да се боядисва. След боядисването маската се сваля. Освен това маските се използват и когато моделът ще бъде оцветен в няколко цвята. Първоначално се нанася най-светлият цвят, след което той се защитава с маска и се нанася следващият цвят. Маските се правят от различни материали. Често се използва специална лента или слаб скоч. Произвеждат се и течни маски (Color Stop), които се нанасят с четак, а след изсъхване образуват слой, защитаващ повърхността от боя. След боядисване този слой лесно се отстранява. Необходимо е да внимавате с маските, ако считате, че боята ви няма достатъчно добра адхезия. В такъв случай е по-добре да се използва маска с по-слабо сцепление с повърхността (например тънка хартия, залепена със сапун). Преди използване на маска, моделът и боята върху него трябва да е много добре изсъхнала. Прясната боя може да реагира както с лепящия слой на лентата, така и с компонентите на течната маска. В никакъв случай не използвайте обикновено тиксо – има опасност по модела ви да остане от лепилото му, което в последствие трудно може да отстраните. Пораженията са фатални ако става въпрос за прозрачни части.

Мащаб (мащабно число) – макетът представлява умалено копие на реален прототип (самолет, танк, кораб). Мащабното число показва колко пъти макетът е умален спрямо оригинала. Например ако моделът на самолет е изработен в мащаб 1/72, то това означава, че макетът е 72 пъти по-малък от своя реален прототип. Разбираемо е, че комкото е по-малко мащабното число, то толкова по-голям е вашият модел – модел в мащаб 1/48 е почти два пъти по-голям от модел в мащаб 1/72. За модели на авиационна техника най-разпространени са мащаби 1/32, 1/48, 1/72, 1/144. Най-разпространен е т.нар.”апартаментен” мащаб 1/72, поради доброто отношение между копийност и място, което заема модела. Използват се и метрически мащаби 1/50, 1/100, 1/200. Модели на автомобили се изработват в мащаби 1/18, 1/43, 1/25, 1/24. Диорами и модели от фантастически сериали се изработват в още по-различни мащаби. Защо приетите мащабни числа са така незакръглени? Прието е, че моделизмът в най-новата си история се е зародил в Англия, където е приета дюймовата система. Както е известно в един фут има 12 дюйма. В Англия са приети мащаби, при които на един дюйм от модела съответстват няколко фута на прототипа. Например мащаб 1/72 се обозначава като 1’6” – шест фута в дюйм (шест фута от прототипа в един дюйм от модела). Мащаб 1/48 се описва като 1’4” – четири фута в дюйм, или просто “четирифутов мащаб”. В Европа и Япония а приети закръглени метрически мащаби, но в това време британските производители вече произвеждат огромно количество модели, което води до приемането на британския мащабен порядък. Но пък мащаба 1/35 за бронетехника е измислен в Япония, затова той е метрически. Във връзка с това понятие може да кажем, че степента на съответствие на модела с определеният мащаб се нарича “копийност”.

Облой, облои (леяк, леяци) – производствен дефект, на практика много малко са моделите без него. Получава се при наличие на неголям процеп между матриците, откъдето при отливането е изтекъл полистирол и е образувал тънки пластмасови люспи около детайла. Тях наричаме облои или леяци. Преди сглобяване на модела е необходимо да се отнстранят с помощта на технически скалпел.

Прототип – обектът, модел на който строим в даденият случай. Ако казваме, че "моделът точно повтаря прототипа", това означава, че малкото копие много прилича на реалната машина, която авторът е моделирал. Също така, на езика на конструкторите на бойна техника, прототип се нарича първият опитен образец на всяка нова машина – танк, самолет, вертолет.

Смолни детайли – Това са допълнителни детайли, които се предлагат от много фирми за подобряване детайлировката на модела и придаване на по-добра копийност и реализъм. Епоксидното леене позволява да се получат достатъчно тънки детайли с много добра фина гравировка. За моделите на самолети често такива смолни комплекти включват елементи от интериора на кокпита, катапултни кресла, интериор на нишите на колесника, двигатели, и т.н. Разбира се смолните детайли не се лепят с обичайното моделно лепило за полистирол, а отново с цианоакрилатни лепила.

Схема на оцветяване – За да прилича сглобеният модел на истинската машина, то той трябва да бъде оцветен точно така, както и реалният прототип. За да знае моделиста как точно трябва да оцвети модела си, производителя обикновено прилага схема на оцветяване. На нея са точно обозначени всички цветове и са указани всички повърхности и детайли, които се оцветяват. Ако машината е с разноцветен камуфлаж, схемата указва границите на отделните цветове и формата на петната. Цветовата схема най-често е напечатана на самата инструкция за сглобяване на модела. В този случай тя е черно-бяла, а цветовете се отбелязват с различно щриховане. Цветните схеми по ринцип се печатат на кутиите на модела. Освен това различни цветови схеми на машини се отпечатват и в специализирани книги и списания. Те се създават по архивни фотографии на реално съществувала техника. Схеми на оцветяване се прилагат така също и към декалите, които се предлагат отделно от моделните набори, за да може моделът да повтори достатъчно достоверно камуфлажната схема на прототипа, за който е съответният декален сет. Цветовете на схемата за оцветяване се обозначават по няколко способа. Първи: производителят указва просто наименованието на цвета. Много от приетите във войските камуфлажни цветове си имат официални имена. Например – руският цвят 4БО (Втора световна), американският Olive Drab и други. От друга стрна, ако производителят е написал просто "зелено", то това не се явява точно обозначение на цвета. В интерес на истината не всички точни оттенъци на цветовете са известни. Втори способ: Производителят указва препоръчаната моделна боя. Например: Tamya XF-60. това не е много удобно, защото Вие може да имате в наличност и да използвате цветова гама от друг производител или просто да подберете цвета самостоятелно. Третият способ е най-точен: Цветът се обозначава по една от общоприетите системи за идентификация на цветове. Най-разпространените са две – американска, определена като Федерален стандарт (Federal Standart – FS 595), и немската – въведена от Института по стандартизация на химическата промишленост (обозначава се с RAL). И в едната и в другата система цветът се обозначава с номер, например "FS 36872" или "RAL 6003". За кръстосано сравняване има достатъчно таблици, в които се сравняват както отделните цветове, така и цветовете по производител.

Фотоецвани детайли – На реалната технка има възли и агрегати, които са толкова тънки, че технвологически е невъзможно да бъдат възпроизведени чрез отливане с полистирол. Това са различните видове решетки, ръкохватки, антени, стойки и т.н. За да се покажат тези детайли на модела и да се придаде по-добър реалистичен вид се използват фотоецвани детайли. Те се изготвят от тънък лист метал по метода на ецването (химическо отстраняване) по предварително изготвен фотошаблон. Поради факта, че тези детайли са метални, то е логично, че не може да се лепят с лепило за полистирол. За тях се използват лепила от рода на Super Glue, или така наречените цианоакрилатни универсални лепила.

Чертежи – Понякога производителите на модели "изпускат" или опростяват малките детайли. Освен това, някои модели имат сериозни отклонения от мащаба в геометричните си размери. Напредналите моделисти често доработват своите модели по чертежи. Допълнително се изготвят малки детайли, изправят се с кит неправилни повърхности на фюзелажа и т.н. Чертежите на самолети, танкове и други прототипи се публикуват в специализирани издания, има и специализирани сайтове. На изложбите копийността на модела се оценя по представени от автора чертежи. Редно е да се каже, че публикуваните чертежи не винаги отговарят на истината и в тях също могат да се открият грешки. Но определено, в предлаганите от производителите моделни комплекти, грешките са повече.

превод: ARTU


Публикувано от: simo на 2008-09-15
Видяно: 11143

Репродукцията на целите или части от текста или изображенията без изрично писмено разрешение от администрацията на http://scalemodels-bg.com е забранено!

Библиотека